Пенка Благоева е родена в Карлово. След завършване на средното образование работи 5 години в Изчислителния център към ВМЗ – Сопот. Завършва начална педагогика в Института за учители в Смолян, а по-късно същата специалност в Пловдивския университет. Една година учителства в с. Дрангово, по разпределение, след което започва работа в училище „Христо Проданов“ в Карлово, където професионалният й път на начален учител продължава 35 години.
Семейна е. Има дъщеря и син.
– Госпожо Благоева, защо е важна ролята на началния учител?
– Работата на учителя и особено на началния учител е много важна, защото работим с деца, които още не са изградени като личности. От нас началните учители понякога зависи в каква посока ще тръгне развитието на детето. Нашата работа е важна, защото наред с ограмотяването трябва да ги запознаваме с ценностите в живота. Старая се да науча децата да бъдат отговорни към това, което правят, да са дисциплинирани и толерантни. Да не правят на другите това, което не искат на тях да им се случи. Опитвам се да им внуша колко важно е образованието, колко важни са знанията, защото това определя целия им живот – реализацията и успехите в професията. Светът е открит за знаещия и знанието по най-съществен начин издига един човек над друг. Уча моите ученици, когато не са разбрали нещо да питат. Една японска поговорка казва, че когато питаш е срамно за една минута, но ако не знаеш е срамно за цял живот.
– Как родителите Ви помагат в образователния процес?
– През годините съм работила добре с много от родителите. Срещала съм разбиране и подкрепа от тяхна страна. При завършване на 4-годишния цикъл на обучение е много приятно, когато някои от родителите кажат: „Успяхте, да направите хора от тези деца“. Винаги съм сравнявала образователния процес със строежа на една къща. Ако основите на къщата са здрави, тя при бури и наводнения ще издържи. Така е и с развитието на едно дете. Ако в първите училищни години, то получи стабилни знания и граници, докъде може да се простира в действията си, детето остава стабилно и успява да преодолее трудностите в тийнейджърска възраст.
– Как се отнасяте към Вашата работа като учител?
– Винаги съм била отговорна към моята работа. Работя от сърце и душа. С децата съм принципна и всеотдайна и те оценяват това. С първите ми ученици поддържаме контакт. Много от тях са се реализирали добре в живота. Те вече са семейни, имат деца. Гордея се с тях и успехите им.
– Как работихте по време на КОВИД?
– Преди пандемията от КОВИД не отдавах голямо значение на новите технологии. Но, като дойде пандемията много бързо се пренастроих, и от живите уроци трябваше да премина в друг процес на работа – онлайн обучение. За мен в началото беше стресиращо, защото трябваше за много кратко време да догоня тези, които са работили с определени платформи. Упорита бях и успях да схвана бързо нещата. Много малко ми трябваше, след разговор с млада колежка, която ми сподели, че прави уроците си под форма на кратък видеоклип. За мен това беше достатъчно, за да тръгна в тази посока. И така в архива си имам 70 видео урока.
– Как минават часовете Ви сега?
– Участвах в онлайн обучение, на издателство Klett и там се запознах с платформата IZZI. Тя е ново поколение електронен учебен продукт с много видео и аудио материали, VR визуализации, 3D панорами, игри и симулации. Обучението по този начин се приема много добре от децата, защото е интересно.
Убедих се колко добре кореспондира с останалата ми работа. Видях как скуката от традиционното преподаване изчезна и събуди интереса на децата. Дигитализацията на образованието е нещо много положително и има място да се комбинират и двата начина на преподаване.
Мотивирана съм да използвам новите технологии и преодолях страха на нашето поколение, защото успоредно с желанието ми да се развивам в СУ „Христо Проданов“ сме добре оборудвани за интерактивна работа. В класната стая има телевизор, лаптоп и проектор. Уча се и от учениците и те ми помагат. Сега не мога да си представя дори един учебен час или ден, в който да не използвам възможностите на дигиталните уроци. Радвам се, че успях с програмата на издателство Клет „Учители преподават на учители“ да запозная онлайн и други колеги с тази прекрасна възможност.
– Работите и с деца със специални образователни потребности, ползвате ли тази платформа?
– От доста време работя с деца със специални образователни потребности. Тази платформа на издателство Klett е подходяща и за тяхното обучение. Те имат трудности и резултатите се постигат бавно с малки стъпчици. Правим дребни неща, но когато виждам, че децата се приобщават и изпълняват това, което могат и малкият напредък радва както мен, така и техните родители. С децата със СОП работя индивидуално. В началото е много трудно, но постепенно успявам да ги социализирам.
– С децата изработвате предмети от природни материали и участвате в акции за чиста околна среда. Как формирате интерес към това?
– От 2011 г. с децата работим много активно в часовете по приложно изкуство.Това е време за арт – релакс и заедно с учениците го очакваме с нетърпение. От Интернет идват много идеи, но пречупени през нашия поглед винаги крайният резултат е по-различен. Съвременните ученици са доста креативни, сръчни и рисуват добре. В клуб „Цветна магия“ използваме природни и рециклирани материали. И от нищо правим нещо. Наблягам на екологичното възпитание в тези часове. Стремя се да формирам специално отношение на децата към природата. Участваме в акции, свързани с опазване на околната среда.
Децата участваха със свои предмети в три базара, организирани от училището – Коледен, за първи март и за 8 март. Част от средствата, които събрахме дарихме на Гората БГ и на Български червен кръст за Украйна.
– Имате родствена връзка с Българския патриарх Неофит, каква е тя?
– Патриарх Неофит е с карловски корен по майчина линия. Неговата майка, Стефанка, е първа братовчедка на моята майка. Неговият дядо Павел и моят дядо Петър по майчина линия са братя. Къщите ни са били една до друга – на един каменен дувар. Леля Стефанка още на 14 години отива да живее в София. Там създава семейството си. Омъжва се за Димитър, машинист по професия, който е от Асеновград. Имат двама синове Димитър и Симеон /светското име на Патриарха/, които са родени в София. Не искам да навлизам в други подробности за дядо Неофит. Неговата майка често ни гостуваше в Карлово. Обичаше Балкана. С моята майка ходеха да берат чубрица, за да я използват по време на пости. Ще кажа, че срещите ни с дядо Неофит в Карлово не са били много. Единият момент беше при построяването на нашата нова къща, която той освети. Той извърши църковния ритуал – кръщене на първородното ни дете Цвета. Беше на родовата среща в Карлово през 2009 г. Родът на патриарха е много музикален. Винаги съм била много впечатлена от негово Светейшество, защото е ярка личност – много ерудиран, истински отдаден на духовното, благ и смирен. Има много хубав глас. Бил е певец, диригент и преподавател. Заедно с брат му Димитър Димитров създават Камерният ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласния“, както и патриаршеския катедрален хор „Св. Александър Невски“, които съществуват и днес.
Искрено желая здраве на Негово Светейшество.
– Към кого са Вашите пожелания за днешния празник 24 май?
– На учениците пожелавам да бъдат устремени и да използват качествата си, които имат по природа; да постигат целите си, да мечтаят, да бъдат уважителни!
На колегите – здраве, да работят така, че да разпалват любовта към знанието у учениците и да оставят следа в техния живот. Да си обичат професията и да я работят от сърце и душа!
