На 43 години Кирил откри биологичната си майка, тези дни ще я види за първи път

Роденият в Смолян Кирил Попов, който от години работи като шофьор в Кипър, чака до броени дни най-вълнуващата среща в живота си. Открил е биологичната си майка и я е поканил да му дойде на гости. Вече е на 43 г.и ще я види за първи път след много усилия да я издири и дълги съдебни дела.

Израсъл е в Садово, където за него основно са се грижили баба му и дядо му. Нямал никаква идея, че майка му и баща му всъщност не са негови родители, макар че са го взели от дом, когато е бил на 5 г.

“И през ум не ми е минавало, аз много приличам на дядо си Ангел”, казва днес Кирил. На 14 години научил от вуйчо си, че е осиновен. Хукнал към къщи, но докато стигне дотам, близкият роднина вече бил казал на родителите му, че е разкрил тайната им. “Бяха подготвени и потвърдиха, че е вярно, но започнахме да говорим за осиновяването не веднага, а много по-късно”, описва случилото се мъжът.

Естествено, поискал да научи коя е истинската му майка и поне да я зърне, както и да разбере дали има братя или сестри.

Заради тайната на осиновяването минали години, преди да разбере нещо за биологичните си близки. Бил един от първите членове на фейсбук групите, в които изоставени деца и родители се търсят.

После се свързал с адвокат Жанета Бюйлекова, която води дела за разсекретяване на осиновяването, и след продължила години съдебна битка отворил досието си в края на м. г.

Така разбрал, че е оставен в дом в Смолян, който впоследствие бил закрит. Затова бил преместен в Широка лъка, откъдето го взели майка му и баща му (нарича ги така и до днес). Научил коя е жената, която го е родила, както и че не е искала да го гледа, защото е плод на връзка с женен мъж, а това било много срамно по онова време.

“Разпитвах, а по малките населени места всичко се знае и първоначално ми казаха, че майка ми ме е родила на 16-17 г. Когато прочетох документите, установих, че е била на 23. Може още да е учила, да не е можела да ме гледа, не знам подробности. Тези дни, като се видим, се надявам всичко да ми разкаже”, продължава Кирил.

Името на майка му е Севдалина и той я открил в социалните мрежи. Писал ѝ и първоначално тя реагирала, че не знае кой е насреща ѝ. “Тогава ѝ съобщих, че се казвам Кирил, роден съм на 24 май 1980 г. в Смолян и съм оставен в дом. Тя веднага ми звънна и каза: Вярно е, аз съм майка ти, не можех да се грижа за теб!”

Не изпитал гняв към нея, но в сърцето му има болка, че е бил изоставен. Приел го трудно, но се примирил.

“Докато растях, чувствах някаква празнота между мен и родителите ми. После разбрах откъде идва това, всъщност аз не съм тяхно дете, може би и затова я нямаше истинската обич”, разсъждава вече порасналото момче.

Осиновителите му, както и бабата и дядото, които са го изгледали, вече са починали и въпреки празното пространство в отношенията, за което говори, им е благодарен.

“Възпитаха ме и ме направиха човек, научиха ме да не крада и да не лъжа, да си изкарвам хляба с честен труд и да бъда добър. Никога не посегнах към наркотиците в пубертета, макар че и тогава те бяха голям проблем”, споделя Кирил.

Когато се свързал с биологичната си майка, тя му казала, че има брат Николай. Той е с 8 години по-малък от Кирил, роден е от брак, който жената е сключила след раждането на големия си син.

По силата на обстоятелствата 35-годишният Николай също живее в Кипър. Но на майката били нужни няколко месеца, докато каже на малкия си син, че има по-голям брат от друг баща.

“С него вече се видяхме тази пролет. Николай много се зарадва. Той има син на 10 г., аз пък – 3 деца – голяма дъщеря от първия ми брак и близнаци – момче и момиче на по 2 години. И вече празнината започва да се запълва”, обобщава Кирил.

Доволен е от отварянето на делото за осиновяването, защото вече знае кой е, кои са родителите му, откъде е коренът му. И е убеден, че тайната на осиновяването трябва да падне.

“Такава секретност има само у нас и в още 1-2 държави. В цял свят осиновените деца имат право да знаят откъде са корените им, практика е родителите да им казват истината още когато са малки. Добре е да знаят и да виждат как се гради любовта – майчината и бащината. А не да го научиш, когато си тийнейджър и започваш да се луташ, буквално не знаеш какво да правиш”, убеден е Кирил Попов.

Той има близка, която дълги години неуспешно се е опитвала да има дете и преди около година се примирила и осиновила момченце. “Ще я посъветвам да му каже това още докато е малък. Не искам да минава по моя път и когато вече е в пубертета, да чуе: “Не сме истинските ти родители, но не знаем кои са майка ти и баща ти!”, зарича се мъжът.

От собствен опит знае, че такова преживяване е шокиращо, и е убеден, че ако може, трябва да бъде спестено./24plovdiv.bg

Свързани статии