На 21 октомври църквата почита преподобни Иларион Велики и свети Иларион, еп. Мъгленски.
Свети Иларион Велики е роден през 291 г. в палестинското селище Тават, близо до град Газа. Изпратен е в Александрия да учи, където среща християни и е кръстен. Чувайки за ангелския живот на свети Антоний Велики, Иларион отива при него, за да се научи как да угоди на Бога. После се завърнал в Палестина, но не заварил живи родителите си. Раздал имуществото си на бедни и се установил в пустинята близо до град Маюм, където се отдал на упорит труд, пост и усърдна молитва.
Един ден разбойници нападнали свети Иларион и той със силата на словото си ги убедил да се откажат от престъпния си живот. Скоро цяла Палестина научила за светия подвижник. Господ дал на свети Иларион силата да изгонва нечисти духове. С този дар на благодатта той освободил мнозина болни, които идвали за изцеление. Мнозина желаещи да спасят душите си идвали при свети Иларион. С благословението на светеца започнали да изникват манастири в цяла Палестина, в които той установил строг аскетичен начин на живот.
Седем години преди смъртта си († 371 – 372) свети Иларион се установил в Кипър, където се подвизавал на пусто място, докато Господ не го призовал при Себе Си.
Св. Иларион Мъгленски живял през Хll век. Бил дълго чакано дете и го нарекли Иларион, което значи радост, веселие, защото бил наистина радост и веселие за родителите си. Получил солидно образование и на осемнадесетгодишна възраст станал монах.
Бързо преуспявал в духовния живот и след смъртта на игумена оглавил манастира.
Като игумен Иларион се грижел неуморно за спасението на всички братя, като ги подбуждал да живеят праведно и благочестиво. Станал широко известен със светия си живот. Едни идвали при него за съвети, а други заживявали в манастира под негово ръководство.
По внушение на Божията Майка българският архиепископ Евстатий посветил Иларион през 1134 г. за епископ Мъгленски. В онова време Мъглен, град в Македония, бил известен с изобилие от привърженици на разни ереси – богомили, павликяни, манихеи. За борба с тия еретици, които разстройвали единството на Църквата и народа, бил необходим тъкмо такъв високопоставен и пламенен в ревността си по Бога и православната вероизповед мъж, какъвто бил св. Иларион.
Св. Иларион тихо починал на 21 октомври 1164 година. Когато по-късно бил отворен гробът му, мощите му се оказали нетленни. Много болни получавали изцеление от тях.
Според разпространени поверия на Иларионовден не е добре да се започват нови начинания и да се сключват важни сделки, тъй като се смята, че те могат да бъдат съпроводени с трудности.
Не се препоръчват и дългите пътувания. Вярва се, че тръгването на път на този ден може да донесе препятствия и неприятности.
Друго поверие гласи, че човек не бива да разкрива предварително плановете и намеренията си, за да не попречи на тяхното осъществяване.
На празника се избягват кавгите, обидите и конфликтите. Според традицията не бива да се отказва помощ на човек в нужда.
На Иларионовден вярващите отправят молитви за здраве, изцеление и закрила. Денят се свързва с милосърдието, добрите дела и помощта към нуждаещите се.
В народните представи празникът се свързва и с приближаването на зимата. Според някои поверия времето около Иларионовден подсказва какво предстои през студените месеци.
На Иларионовден имен ден празнуват Иларион, Илария, Ларион и Лариона, както и носителите на производни форми на тези имена. Името Иларион произлиза от гръцки и се свързва със значенията „весел“ и „радостен“./Марица
