Вицепрезидентът Йотова от Пловдив: България губи духовни територии, отстъпва в световното културно съперничество/СНИМКИ/

„Когато говорим за демография, трябва да е ясно, че един от най-силните инструменти за борба с демографската криза, освен всички икономически лостове и механизми, и социални политики, това е българският език“. Това заяви президентът Румен Радев в речта си при откриването на Националната конференция „Език свещен“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Според него близо 30% от българите живеят в чужбина и това е глобална тенденция. „Всеки един българин навън е изключително важен“, отбеляза държавният глава и допълни, че ако всеки съхрани своята идентичност и постига лични успехи, това е огромен успех за България.

Според президента българските електорати в чужбина намаляват, а на тяхно място се създават електорати на съседни държави. „Ние, за разлика от почти всички европейски държави, нямаме Национален културен институт, който да обедини разпокъсаните усилия между няколко министерства и агенции на едно място“, каза още президентът и допълни, че нямаме институт, който да изработи ясна национална стратегия за работа с българските общности в чужбина, както и финансиране с ясни механизми как тези средства да се инвестират в най-важния капитал – човешкият.

Заради това Радев посочи, че идеята на вицепрезидента Илиана Йотова за Национален културен институт „Иван Вазов“, трябва по най-бързия начин да бъде издигната на най-високо ниво в държавата, колкото и да е турбулентно времето в момента политически, тъй като това е въпрос, касаещ националната ни сигурност.

„Процесът на асимилация на една народност, която е попаднала и живее в територията на друга държава, приключва, когато спре да говори и забрави собствения си език. Това означава, че тези хора са окончателно загубени“, подчерта Радев.

Румен Радев отбеляза, че според него трябва да се разгледат всички учебни планове и програми дали българският език е сложен там, където трябва да бъде. Дали най-важните български автори са заложени правилно и достатъчно в системата на нашето образование, защото отстъплението от тези важни места на нашите значими автори води до процеси, които се развиват в бъдеще и касаят нашата идентичност и способност като нация, патриотичност, родолюбие, добави президентът.

Държавният глава откри в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ Националната конференция „Език свещен“, която се организира по инициатива на вицепрезидента Илияна Йотова. Форумът си поставя за цел да очертае мястото на българския език в националните културни и образователни политики, както и в публичната дипломация. Представители на Министерството на образованието и науката, на Министерството на културата, на Министерството на външните работи, университетски преподаватели от цялата страна, представители на академични институти обсъждат по време на конференцията преподаването, съхранението и перспективите пред българския език у нас и в чужбина, развитието на българистиката и създаването на Български национален културен институт. При подготовката на форума три групи от водещи специалисти заседаваха по тези основни теми.

„България губи духовни територии, отстъпва в световното културно съперничество, не успяваме да представяме зад граница най-добрите си постижения, слаби сме на полето на публичната дипломация. Грешките ни водят до отстъпления, до отслабен авторитет. Светът не познава достатъчно добре дългата ни история, богатата ни култура, приноса ни в създаването на славянската цивилизация“, заяви при откриването на конференцията в ПУ „Паисий Хилендарски“ вицепрезидентът Илиана Йотова. Конференцията се провежда по нейна инициатива и под нейната егида.

„Форумът се провежда в деня на 160-годишнината от рождението на проф. Иван Шишманов и точно в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, защото 2022 г. се честват 300 години от рождението на хилендарския монах и 260 години от написването на „История славянобългарска“, отбеляза Йотова.

Тя акцентира върху три теми – единна езикова политика, устойчивост и развитие на българските лекторати зад граница и необходимостта от Български национален културен институт. Йотова постави въпроса за съхранението на българския език и идентичност в историческите ни диаспори, в новата емиграция, за ролята в съвремието на езика, благодарение на който нашият народ е оцелял през вековете.

Като спешна национална задача вицепрезидентът определи възстановяването на позициите на българистиката. „Не можем да се задоволяваме повече само с констатацията, че заемаме слабо периферно място в славистиката. Изместени сме от свои колеги от Република Северна Македония“, посочи Йотова и изтъкна, че за първи път от години наред Министерството на образованието и науката отпуска средства за целенасочено развитие на българистиката. Според вицепрезидента е необходима институционална подкрепа за изработването на цялостна инфраструктура на лекторатите, с ясни цели за съдържанието на преподаването, за издигане на статута на българския лектор, за засилване на интереса към българските лекторати, за възобновяване на традициите за срещи в България на водещи световни специалисти в областта на българистиката, историята и културата. Тази есен вицепрезидентът планира такъв форум.

Илияна Йотова е убедена в необходимостта от Български национален културен институт като наднационална институция, която ще работи за позитивния образ на България навън, за сънародниците ни в чужбина – за връзка помежду им и с българската държава, за опазването, признаването и разпространението на българския език, за българската национална идентичност, нейното съхранение и развитие.

„Идеята за Български културен институт не е нова, възражда се през годините, но все остава затворена в прашните папки. Искаме да я осъществим заедно. Това е надпартийна задача, неподвластна на мандати и този институт трябва задължително да бъде създаден със закон. В това са убедени всички, които подкрепят идеята – тук в България и сред сънародниците ни в чужбина. Готови сме с концепция след проведени срещи още през 2018 г. с над 80 имените български писатели, режисьори, художници, артисти, учени, културолози, социолози и др., след срещи с представители на институциите“, посочи вицепрезидентът.

Просветният министър акад. Николай Денков подкрепи Йотова. „Въпреки досегашните усилия и инициативи на МОН, има две неща, които липсват и те бяха много ясно очертани в словото на вицепрезидента Йотова. Едното е липсата на координация, от която имаме изключително голяма нужда, тя трбява да бъде поведена от институциите, но тя може да бъде изпълнена със съдържание само от научните общности в България. Там има още по какво да работим заедно. И второто, което липсва, това е тази международна видимост, която да превърне нашите знания и нашите постижения като наука, като общност, в международно достояние и част от меката дипломация“, призна в приветствието си към присъстващите на конференцията министърът на образованието акад. Николай Денков.

„Всичко това е в пълен синхрон с идеята за създаване на една координираща институция, може да я наричем Български образователен културен институт, Български културен институт, който би могъл да изпълни тази роля – да координира дейностите, да получи тази институционална и финансова подкрепа, която да позволи всички важни дейности да бъдат устойчиво финансирани, защото част от от проблема е липсата винаги на тази устойчивост. И от гледна точка на нашата институция това е инициатива, която ще получи пълна подкрепа“, категоричен бе той.

След неговото изказване форумът продължи с още приветствия и със същинската си работа.

Свързани статии