Райън Остин седял в разхвърляния си дом, заобиколен от компютри, и седемте си домашни любимци (включително змия), когато сърцето му започнало да бие ускорено.
В продължение на месеци американецът, който открил призванието си като етичен компютърен хакер, след като прекъснал гимназиалното си образование, работел с големи компании за изкуствен интелект и правителства по целия свят за отстраняването на потенциално катастрофален дефект в софтуер, използван от по-голямата част от интернет.
Конфиденциалността била от първостепенно значение. Въпреки това, малко след 13:00 ч. в Уест Палм Бийч във вторник, неговият поверителен проект изтекъл в хакерски форум.
Напът ли били хакерите да получат ключовете към 70% от уебсайтовете в света? 37-годишният Остин незабавно алармирал колегите си в техния работен групов чат. „Трябва да се подготвим. Започва се“, предупредил той, пише The Times.
Изтичането било изключително. В рамките на часове правителствени уебсайтове в Нидерландия, Финландия, Франция и Германия били поставени под извънредни мерки като предпазна мярка срещу последвалите милиони опити за хакерски атаки с цел откуп.
Уебсайтове на местни британски съвети, части от Националната здравна служба (NHS) и Уикипедия станали недостъпни. Дори програми на BBC като Doctor Who и The Traitors били свалени от мрежата в глобалната надпревара да се спре кражбата на данни от хакери.
Остин бил първият така наречен „защитник“, който идентифицирал заплахата, докато работел от разстояние за Calif – сравнително малка компания, която използва инструменти с изкуствен интелект от OpenAI за откриване и отстраняване на „уязвимости“ в целия интернет.
Доскоро в интернет не съществувала негова снимка. Той пазел толкова нисък профил, че само двама от 50-те му колеги го били срещали лично. Това било напът да се промени.
Когато изкуственият интелект разкрил теоретично слабо място, което се криело незабелязано от години в езика за програмиране, известен като PHP, Остин бил първият човек, който разбрал опасността. От август насам той прекарвал почти всяка секунда от всеки ден в опити да го поправи или „залепи“, преди лошите момчета също да го открият.
Мисията му била толкова тайна, че той не казал дори на собствената си майка.
Остин бил у дома си във Флорида, където живее със съпругата си Стефани Кортез, илюстраторка, двете им кучета, четири котки и змия на име Бътърс, когато открил най-голямата заплаха за киберсигурността от години насам.
Той сподели пред The Times: „Когато най-накрая разбрах пълния обхват на уязвимостта и всички засегнати неща, определено имаше момент на „о, по дяволите“. Питаш се: как да направим това правилно и да информираме всички надлежно, без тази информация да изтече към злонамерени фактори?“.
Първоначално той бил скептичен. „Първото нещо за един изследовател по сигурността обикновено е наистина лесно да си помисли, че инструментът с изкуствен интелект го лъже и е хитрувал, за да постигне тази голяма цел, която си му дал – да намери „експлойт“, който би могъл да хакне тази система.
В много от случаите изкуственият интелект намира начини да улесни тези задачи за себе си и, общо взето, да измами. Така че трябва да си в състояние да валидираш и да преминеш през това, за да кажеш: Добре, това всъщност е реално. Това също отнема време. Честно казано, обикновено съм доста спокоен човек. Така че да, реакцията ми беше нещо като: „о, човече, това е доста зле“, споделя Остин.
След това дошла най-трудната част: „Най-голямата задача е това, което наричаме координация – работа с всички засегнати страни и информиране на всички засегнати хора, преди това да стане известно. Винаги има притеснение, че не знаеш кой друг може да е открил същото нещо като теб“.
Когато новината за уязвимостта изтекла, той не спал повече от 35 часа. Ролята му в овладяването на кризата оттогава влезе в заглавията по целия свят. Сега изследователят по киберсигурност е провъзгласен за мъжа, който е спасил интернет. „Това е доста голяма титла. Предполагам, че може да е точна“, засмя се той.
Интересът на Остин към компютърното хакерство започнал, когато бил на 13 години: „Прекъснах гимназия и не отидох в университет поради някои семейни проблеми“. Той напуснал дома си на млада възраст и каза, че първата му компютърна компания „практически ме спаси, като ми даде работа“.
Той открил своите хора.
„Семейните проблеми са доста често срещани, нали. Мисля, че в хакерската общност много хора са привлечени от това, защото идват от разбити семейства и тежка среда. Много хора споделят уникална вродена любознателност от подобен произход. Нямам представа какво щях да правя, с какво щях да се занимавам, ако по някакъв начин не се бях запалил по компютрите“, споделя той.
Липсата на формално образование му помогнала, каза той. Райън разказва: „Тъй като нямах диплома, се учих най-вече чрез четене на кода на други хора и след това четене на уроци, за да разбера как работи този код. Като тийнейджър бях доста добър и в намирането на уязвимости и хакването на неща. Изградих малка репутация сред хората, които успяха да ми отворят вратата, защото видяха, че имам талант за това. Имам вродено желание, предполагам, да гледам нещата и да си мисля „как може това да бъде счупено?“. Той бърза да добави: „но не в лош смисъл“.
Останалата част от семейството му са „много горди с това, което успях да постигна“, каза той, не на последно място и майка му, Сюзън Робъртсън, на 60 години, служителка в денонощен магазин от Уест Палм Бийч, която случайно му се обадила в деня, когато новината гръмнала.
„Казах ѝ, че трябва да вървя, за да дам интервю за новинарско издание. Тя попита: „Е, защо?“, а аз ѝ отвърнах: „Спасих целия интернет, мамо, потърси ме в Google“.
Дали кризата го е накарала да се притеснява повече или по-малко за риска изкуственият интелект да попадне в грешни ръце? „Аз съм оптимист. Искам да кажа, интернет съществува от толкова време. През годините е имало много лоши уязвимости, това не е първият път, и интернет продължава да оцелява. В революцията на изкуствения интелект много защитници откриват тези критични уязвимости първи, преди хакерите.
Определено има малко от усещането „О, човече, това е страшно“. То показва, че изкуственият интелект може да намира тези бъгове, но в същото време беше нужен някой като мен, който да го разбере“, смята Остин.
Дайън Блазакис, изследовател в Calif, заяви, че колегата му заслужава всички похвали: „Райън винаги се опитва да намери неща, които не са били предвидени, и да натисне върху тях, за да види какво ще излезе. Дълбокото любопитство и интересът са това, което ни държи всички заедно. Но всичко това е заслуга на Райън. Беше забавно да се наблюдава“.
Запитан колко часа на седмица работи, Остин каза: „Когато обичаш това, което правиш, всъщност работа ли е? Аз всъщност не измервам часовете си“. За него не е необичайно да посегне към лаптопа си веднага щом се събуди, да работи до 23:00 ч., а след това да продължи да работи на лаптопа си в леглото.
„Когато няма критична интернет криза“, той предпочита много повече да бъде на открито, отколкото на парти. „Обичам да излизам навън и да съм сред природата. Взимам джета си, ходя за риба, гледам алигатори…“, разкрива той.
Въпреки това Остин няма да може да избегне срещата си с много от своите колеги и съмишленици защитници за първи път, когато отиде на конференция в Калифорния следващата седмица. Със сигурност той е сигурен победител за „служител на месеца“? Не, казва той скромно: „Има и по-добри хора от мен там навън“./Вести БГ
