Йоана Лалова, зам.-председател на Европейския транспортен клъстер, съобщи в ефира на „Здравей, България“, че след тежката верижна катастрофа на АМ „Тракия“ са поискани 8000 евро от превозвач, чийто камион е трябвало да бъде извозен от мястото на инцидента. По думите ѝ става въпрос за Динко Вълев, известен като „ловеца на бежанци“.
„Това, което чухме от колегите, е, че са му поискали тези пари, защото той бил репатрирал камиона. Много важно е обаче, че той не го е репатрирал, а колегите помогнаха безвъзмездно“, заяви Лалова. Тя обясни, че транспортният бранш е предупредил директора на Областната дирекция на МВР в Ямбол за действията на мъжа, но отговорът бил, че няма проблем и че с него е разговаряно. По думите ѝ сигналите за подобни случаи не са от вчера, а схемата включвала задържане на товари до заплащане на определени суми.
Междувременно по последна информация се предполага, че още два автомобила може да имат отношение към катастрофата на 289-ия километър на АМ „Тракия“. Единият е австрийски джип, за който се смята, че се е намирал пред румънския тир, а другият – горяща кола, която вероятно е попаднала по погрешка в насрещното движение. Лалова обясни, че данните за джипа, първоначално съобщени от Агенция „Пътна инфраструктура“, впоследствие са потвърдени от собственика на румънската транспортна фирма на задържания шофьор и от публикации в румънски медии. „Публичната информация е, че джипът е бил на аварийни светлини, но не и че е бил спрял. А това може да означава много неща – автомобил, който се движи по-бавно, който е спрял или е аварирал. Това обаче са хипотези и в момента е много трудно да кажем какво точно се е случило“, посочи тя.
Според бившия началник на КАТ Росен Рапчев съчетанието от лоши атмосферни условия и несъобразена скорост е ключово за подобни тежки инциденти. Той обясни, че автомобилите с по-малко щети вероятно са успели да спрат навреме, докато при верижните сблъсъци често има няколко последователни удара. Инженер Иван Петков насочи вниманието и към поведението на шофьорите: „Ние знаем, че на пътя всеки гледа как да стигне по-бързо и да осигури собствения си комфорт в колата, а не толкова да се съобрази с останалите участници и със средата, която ни заобикаля“, заяви той.
Как да се предпазим от инциденти на пътя при гъста мъгла?
Експертите бяха категорични, че при рязко намалена видимост водачите трябва да намалят скоростта и да поддържат достатъчна дистанция, вместо да следват темпото на автомобила пред тях. Рапчев предупреди, че внезапното спиране на автомагистрала или в аварийната лента също крие сериозен риск, тъй като останалите шофьори може да не очакват спрял автомобил. Ако обаче се наложи човек да напусне колата след инцидент, най-безопасно е да се отдалечи от платното. Той допълни, че светлоотразителната жилетка сама по себе си не гарантира безопасност, затова водачите трябва да излязат извън обсега на движението, когато това е възможно.
Лалова обърна внимание, че тежкотоварните автомобили могат да служат като по-добър ориентир за останалите водачи при мъгла заради големите си размери и светлинната сигнализация. Според нея обаче проблемът се крие и в несъответствието между нарастващия трафик и бавното развитие на пътната инфраструктура. „Когато се намираме между Европа и Азия и ги свързваме, няма как да очакваме, че няма да имаме толкова много превозни средства. Икономиката се развива, но пътната инфраструктура не върви със същите темпове“, коментира тя./Новините БГ
