Ситуацията в сектор „Мляко“ в България е драматична. Имаме драстичен спад на производството на сурово краве мляко, фалит на ферми и обезлюдяване на райони, което води до дълбоки социални, икономически и демографски последици. Тревожните новини обяви днес в Пловдив председателят на Комисията на защита на конкуренцията /КЗК/ доц. Росен Карадимов. Той и ръководството на регулаторния орган проведоха изнесено заседание в Аграрния университет.
То се проведе в рамките на задълбочено секторно проучване на пазара на мляко и млечни продукти, което има доста притеснителни констатации. На срещата присъстваха също председателите на Асоциацията на млекопреработвателите в България Димитър Зоров, на Националната асоциация на млекопреработвателите Владислав Михайлов, съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев, както и представители на млекопроизводителите и млекопреработвателния сектор.
В рамките на срещата ректорът на Аграрния университет доц. д-р Боряна Иванова и доц. Росен Карадимов подписаха споразумение за сътрудничество във връзка със секторния анализ на пазара на селскостопански и бързооборотни хранителни продукти.
„Картината е стряскаща. Налице е деформация в млечния сектор, със сериозни негативни тенденции. Междинният анализ на КЗК е установил, че за последните пет години производството на сурово прясно мляко е намаляло с около 25%. В същото време държавата не успява да обезпечи родното производство за задоволяване на потребностите на българските потребители, което води до увеличение с до 43% внос на млечни продукти в страната“, коментира Жельо Бойчев, член на КЗК и цитира в цифри спада на поголовието и фалитите на ферми в страната. С 26 % са намалени млечните крави, с 46 % овцете и с 42 % козите. От картата на млечния сектор са заличени 66 % от кравефермите, с 65 % са намалени стопанствата с овце, а при козефермите има спад със 70 %. И това са все малки и средни ферми.
Проблемът е, че разходите за производството на сурово прясно мляко се увеличават значително – с около 27% при кравето и с 46% при овчето. Изкупната цена е ниска, а печалбата се равнява на себестойността. Парадокс е, че и преработвателите се оплакват и според думите на Зоров през последните 10 години печалба от тази дейност няма.
Още повече, че в България се плаща скъпо ДДС от 20%, докато в Германия е 6%. Фактически ние имаме нерентабилно подпомагане, което не отразява подпомагането на вложените средства и труд, категоричен е млекопреработвателят.
„Около 10% са по-ниски изкупните цени на млякото в България, което е под средните нива за ЕС, при едновременно високи крайни цени на млечните продукти от местен произход. Себестойността на суровото мляко в страната се доближава до изкупната му цена, което поставя под въпрос не само наличието на конкурентна среда в млечния сектор, а изобщо съществуването му с всички произтичащи от това демографски, икономически, социални и регионални проблеми“, коментира Карадимов. Той каза с възмущение, че гръцкият собственик, който закупи две големи млечни компании в България, едната от които е бившата ОМК в Пловдив, плащал на българските производители млякото по 1 евро за литър, а на тези в Гърция по 1,50 евро.
На въпрос защо при ниски изкупни цени на млякото, в България консумираме най-скъпите млечни продукти в ЕС, той обясни, че проблемът е в липсата на късите вериги на доставка в страната и надценката по веригата прекупвач и краен търговец.
“Българските потребители действително плащат едни от най-високите цени на млечни продукти в Европа на фона на изнемогващи производители и сектор, изправен пред колапс. Свидетели сме и на крайно несправедливо разпределение на добавената стойност по цялата верига на доставки”, добави Жельо Бойчев.
Симеон Караколев заяви, че заради липсата на държавна политика и отказ от ваксинация срещу шарката по дребните преживни животни, над 20 000 семейства тази година ще останат без българско агнешко за Великден.
Зоров апелира подпомагането да отиде там, където има и производство. Според него България е страна членка на ЕС повече от 17 години, но върви назад. Явно или европейската политика е много сгрешена, или нашето българско адаптиране към европейската политика не е в правилната посока, каза още Димитър Зоров./Марица
