– Г-н Янев, Околовръстното шосе се превърна в най-горещата тема за пловдивчани. Кои са подводните камъни пред неговото довършване – в бавното проектиране, отчуждителните процедури, финансирането или нещо друго?
– Направих малко обследване на всички проблеми, свързани с Околовръстния път на Пловдив. Оказа се, че вече повече от 15 години проектът стои на едно място, което е ужасяващо. Първото, което направихме, беше да изготвим писмо до регионалния министър Иван Шишков с искане пътят да бъде приоритизиран като обект от национално значение. Техният брой обаче е 108. Затова настоях Околовръстният път да бъде сред най-приоритетните проекти – не просто в топ 100, а в топ 10.
Надявам се новото ръководство на АПИ да започне да работи активно, включително събота и неделя. И тези, които не са работили по проекта, да бъдат заменени с други, които ще го придвижат напред.
– Има една тиха „война“ между Община Пловдив и съседните общини относно извънградските автобусни линии. Имате ли предложение за оптимално решение, за да се прекрати този конфликт?
- Проблемът с автогарите и междуселищните превози не е от вчера. Давам пример – Община Карлово още през 2021 г. направи общинска автогара с инвестиция от около 160 хиляди лева, която се изплати за шест месеца. Това е добър пример как, когато се предвиди един проблем, той може да се реши навреме.
По отношение на превозите съм запознат с двете гледни точки. Съседните общини защитават тезата, че вместо 200 автомобила, които идват в Пловдив, по-добре 10 автобуса да спират на спирките. От своя страна, Община Пловдив твърди, че именно тези 10 автобуса създават повече задръствания, спирайки на спирките. Да не говорим и за замърсяването на въздуха.
Ако мислим стратегически, трябва да започнем от областната транспортна схема. Тя е правена преди години по начин, който вече не е адекватен – стъпва на остарели нормативни изисквания. В резултат интересите на гражданите влизат в конфликт с икономическата логика на превозвачите.
На територията на Пловдивска област има 212 населени места, от които 48 нямат никакъв транспорт. Това означава, че техните жители са лишени от конституционното си право на достъп до транспорт. Затова е необходимо ново обследване на транспортната схема, направено по съвременен начин - с участието на специалисти и с използване на изкуствен интелект и модерни решения. Така ще създадем схема, която е адекватна и ефективна. Тогава тези проблеми няма да съществуват. Погледът на хората извън Пловдив е, че това е прекрасен град с ужасен транспорт. И това трябва да се промени.
– По повод на темата с транспорта Община Пловдив иска от държавата (в случая НКЖИ) да <210> предостави терен, върху който да направи общинска автогара в район „Северен“. Не е ли по-добре тя да е държавна, за да не се повтори сценарият с приватизацията на общинските автогари, които се оказаха до една в частни ръце?
– Този въпрос трябва да се реши от Общинският съвет. Доколкото съм запознат, последното решение за построяването на автогарата на територията на гара Филипово беше отменено. Логично е държавата да влезе в ролята си, тъй като съгласно Закона за железопътния транспорт всички терени, които са част от инфраструктурата на НКЖИ, са държавна собственост. Това е една идеална възможност държавата да изгради съпътстваща инфраструктура – депа за зареждане на електрически превозни средства, модерни съоръжения, и да го направи по модел, който отговаря на европейските изисквания.
– През последните години проблемът с водоснабдяването започва да става все по-осезаем. Това прави много актуален проекта за доставяне на вода от язовир „Въча“, но няма ли да излезе прекалено скъпо?
– Проектът за „Въча“ има няколко аспекта. Първо - категоричен съм, че водната сигурност ще бъде един от ключовите въпроси през следващите десетилетия. Това не е просто инфраструктурен проект – той има и икономическа логика, и социална значимост.
От икономическа гледна точка със своите 58 помпени станции ВиК-Пловдив е най-големият консуматор на електрическа енергия в града. Последната фактура на дружеството е за 800 000 евро.
От социална гледна точка това, което няма цена, е здравето на хората. Още от 80-те години на миналия век има замърсяване на водите в терасата на река Марица и едновременно с това – изчерпване на статичните ресурси. Тоест процес, който, ако не започнем да решаваме сега, ще дойде време, когато решения просто няма да има.
От тази гледна точка проектът „Въча“, макар и скъп, трябва да се реализира, защото решава проблема на около 600 хиляди души от територията на две области – Пловдив и Хасково. Освен това има огромно значение за развитието на региона и индустриалната икономическа зона.
Въпросът е дали държавата ще финансира проекта чрез бюджета си, тъй като това е критична инфраструктура, или ще се търсят други форми – публично-частно партньорство или концесия. Такова решение все още не е взето.
Изготвили сме писмо до министър Шишков с предложение проектът първо да бъде обявен за национален, след това да се актуализира и да се създаде работна група, която да работи по него. След като държавата вземе решение, ще се търсят възможности и начини за неговото финансиране. Мога да заявя, че само след няколко публични изяви, в които представихме тези приоритети, вече има проявен интерес от инвеститори към проекта. Ако трябва да посоча реалистичен срок за изпълнение - смятам, че той ще бъде около 5-6 години.
– Каква перспектива виждате за летище Пловдив след два неуспешни опита за отдаване на концесия?
– Не може да има развитие на региона без наличието на модерно европейско летище. В постоянен контакт съм с ръководството на летището и имаме ясна визия и конкретни стъпки. Първо – съществуващата писта е около 2,5 км. За да може да приема товарни самолети, трябва да бъде удължена до 3,2 км и да получи лиценз за необходимото технологично оборудване. Без това не можем да говорим за развитие на карго зоната и транспортния хъб, който е част от визията за летището.
Предполагам, че скоро ще има решение за започване на процеса по проектиране и финансиране на този проект. Без него не можем да говорим за останалите стъпки. При положение че Тракия е най-голямата икономическа зона в Източна Европа с над 200 компании, е недопустимо голяма част от техните товари да се транспортират през летището в София. В това няма икономическа логика.
Предстои до два-три месеца Министерският съвет да вземе решение дали летището ще остане държавно, или ще бъде отдадено на концесия.
– Държавата наля милиони за стадионите „Христо Ботев“ и „Локомотив“, но градският стадион „Пловдив“ до Гребната база се руши. Какво може да се направи, за да не се превърне в руини?
– В момента стадионът е в окаяно състояние, но има невероятен потенциал. Все пак е единственият с лекоатлетическа писта и е част от огромния спортен комплекс около Гребната база. Той е общинска собственост, а очевидно Общината няма визия за неговото развитие. Мисля, че би било разумно стадионът да бъде върнат на държавата, която да реши как да го развие, защото има по-големи възможности. Между другото, разговаряйки с много депутати от различни парламентарни групи, мисля, че тази идея ще бъде подкрепена от всички.
– Какво мислите за идеята - или по-скоро за споровете около нея -общините „Родопи“ и „Марица“ да станат част от община Пловдив?
– Да, запознат съм с всички аргументи „за“ и „против“. И тук трябва да гледаме не краткосрочно, а стратегически. Има идея за създаване на агломерация, в която Пловдив и регионът се развиват заедно, на базата на стратегическа визия. Тоест Пловдив и 18 общини да имат обща визия за развитие, което би донесло огромни социални и инфраструктурни ползи. Видях такъв пример в Полша с региона около Краков. Създавайки такава агломерация, те получават редица предимства при кандидатстване по европейски програми, както и при решаването на проблеми като управление на отпадъците, замърсяването на въздуха и други.
Това би помогнало да се развиваме като една обща агломерация, с по-добри демографски показатели и по-ефективно управление на ресурсите.
– Презастрояването се превърна в най-големия бич за Пловдив и другите големи градове. Скандалът с незаконния град във Варна постави този проблем във фокуса на обществото. Може ли нещо да се промени?
– От гледна точка на презастрояването в Пловдив наскоро четох интервю, в което представител на Общината използва израза, че строителството, например в район „Западен“, „смазва инфраструктурата на града“ и прави качеството на живот по-малко привлекателно. За съжаление, може да се стигне до ситуация, при която, ако досега хората с желание идваха да живеят и да строят в Пловдив, в бъдеще ще наблюдаваме обратен процес.
В тази връзка категорично подкрепям позицията, че както във всяка нормална европейска държава, преди изграждането и строителството на каквито и да е жилищни сгради, трябва да се изгради инфраструктурата. Тоест първо трябва да имаме пътища, болници, ясли, детски градини, магазини и едва след това да строим. Мисля, че това е работещ модел и така трябва да се действа, а не да казваме, че гледаме истината, когато градът вече е тотално презастроен./Марица
