Дете чудо с мисия да победи смъртта: 16-годишният гений Лоран иска да създаде нова раса хора

На 16 години повечето младежи тепърва откриват света, избират какво искат да учат и мечтаят за бъдещето си. Белгиецът Лоран Симонс обаче вече има зад гърба си академични постижения, за които много учени работят цял живот. Завършва училище едва на осем години, получава бакалавърска степен по физика на 11, магистърска на 12, а на 15 години защитава докторат по квантова физика.

Днес, на 16, младият учен има още по-необикновена цел – да победи биологичното стареене и да намери начин хората да живеят вечно. Амбициите му не спират дотук. Той иска да разработва технологии за създаване на изкуствени органи, подобряване на човешкото тяло и дори появата на „нов вид хора“. Историята на Лоран е разказана в интервю за NOVA, в което младият учен говори открито за необикновеното си детство, научните си планове, изкуствения интелект и причината, която го е накарала да мечтае за безсмъртие.

От дете чудо до доктор по квантова физика

Лоран Симонс е роден в Белгия и още от ранна възраст показва изключителни способности. Започва училище на четири години, а образованието му се развива с темпо, което трудно може да бъде сравнено с обичайния академичен път.

На осем години вече е завършил училище. Само три години по-късно получава бакалавърска степен по физика, а на 12 завършва и магистратура. На 15 години защитава докторската си дисертация по квантова физика.

Въпреки международното внимание и определенията като „дете чудо“ самият Лоран не възприема интелекта си като бреме.

„Никога не съм усещал да е бреме за мен“, споделя той.

По думите му първоначално родителите и учителите му забелязват, че усвоява знанията по-бързо от останалите деца. Самият той започва да осъзнава колко необичайни са способностите му едва когато вижда огромния интерес към постиженията си.

Не смята, че е пропуснал детството си

Едно от най-разпространените предположения за деца с подобни способности е, че плащат висока цена за ранния си академичен успех. Лоран обаче категорично не споделя това мнение.

Според него дори разполага с повече свободно време от повечето си връстници, защото учи със собствено темпо и запаметява информацията изключително бързо.

Докато други ученици прекарват целия ден в училище, а след това трябва да пишат домашни, той успява да приключи със задачите си значително по-рано.

Извън науката животът му не се различава особено от този на останалите тийнейджъри. Има приятели на своята възраст, среща се с тях, ходи на кино и се забавлява.

За него академичният и личният живот са две отделни неща. Дори когато го питат дали може да обясни любовта чрез квантовата физика, отговаря, че е обикновено момче с нормални емоции.

Как успява да учи толкова бързо?

Лоран твърди, че няма специална техника или тайна формула, с която постига впечатляващите си резултати. Просто усвоява информацията бързо и естествено открива връзките между различните знания.

Когато се сблъска с труден проблем, не се отказва, а търси друг подход.

„Ако един подход не работи, опитвам други. Просто продължавам да опитвам, докато не се получи“, обяснява младият учен.

Тази нагласа му помага и в академичния път, който не винаги преминава без препятствия.

Още на девет години обучението му в Техническия университет в Айндховен приключва след разногласия относно темпото, с което може да завърши образованието си. Случаят предизвиква сериозен международен медиен интерес.

Симонс обаче твърди, че самият той не е изпитвал натиск. Според него по-скоро университетът е бил поставен в трудна ситуация заради огромното внимание към необичайния му случай.

Какво всъщност изследва 15-годишният доктор?

Докторската дисертация на Лоран е посветена на бозе-полароните в свръхфлуиди и свръхтвърди тела – сложна област от квантовата физика.

Изследването му е свързано с поведението на газове, съставени от атоми, при изключително ниски температури – съвсем близо до абсолютната нула. Това е най-ниската възможна температурна граница, при която се проявяват специфични квантови явления.

Младият учен се интересува от това какво се случва при тези условия и как взаимодействат различните видове атоми.

Подобни изследвания имат значение и за развитието на квантовите изчисления, при които взаимодействията между атомите са важна част от научните разработки.

Интересното е, че конкретната тема на докторантурата му е предложена от неговия професор. За Лоран по-важни са самият процес на научно изследване и възможността да задълбочи познанията си по квантова физика.

Следващата му цел е да победи стареенето

След впечатляващите си постижения във физиката Лоран насочва вниманието си към медицината, биологията и изкуствения интелект.

Голямата му амбиция е да разбере механизмите на стареенето и да намери начин те да бъдат преодолени.

Младият учен вече работи по идеята за собствена компания, свързана с научните му планове. Сред направленията, които го интересуват, са създаването на изкуствени органи и разработването на технологии, чрез които части от човешкото тяло да могат да бъдат заменяни, когато престанат да функционират.

Когато го питат дали подобни разработки са въпрос на десетилетия или дори поколения, Симонс отговаря, че според него ще се случат много по-скоро, отколкото хората очакват.

Това обаче е неговата прогноза и амбиция, а не доказателство, че подобни технологии вече са близо до практическо приложение.

„Целта ми е безсмъртието“

За Лоран не е достатъчно хората просто да живеят до 150 или 200 години. Той иска да намери начин стареенето да бъде спряно или преодоляно, така че човешкият живот да няма естествен краен предел.

„Целта ми е безсмъртието. Не става дума за 150 или 200 години, а да живеем вечно“, заявява той.

Още по-впечатляващо е, че Симонс вярва, че това може да стане реалност в обозримото бъдеще. Уверен е и че самият той ще участва в откритието, което би променило представите на човечеството за живота и смъртта.

Според него стареенето е фундаментален проблем, който стои в основата на множество други предизвикателства. Ако бъде решен, хората ще могат да прекарват повече време с близките си и да имат възможност за много по-дълъг живот.

На този етап обаче науката не разполага с доказан метод за постигане на човешко безсмъртие. Изследванията върху стареенето и дълголетието продължават, но мечтата на Лоран остава изключително амбициозна научна цел.

Изкуственият интелект ще ускори научните открития

Симонс вижда изкуствения интелект като един от най-важните инструменти за бъдещето на науката.

Той го описва като „Google, но на стероиди“ – система, която може да обработва огромни количества информация и да подпомага изследователите при търсенето на решения.

Въпреки това не смята, че машините могат напълно да заменят човешкия фактор.

Според него изкуственият интелект може значително да ускори научната работа, но не е способен просто самостоятелно да поеме целия процес на изследване.

Именно съчетаването на физика, медицина, инженерство и нови технологии е посоката, в която младият учен иска да работи.

Иска да създаде „нов вид хора“

Една от най-смелите идеи на Лоран надхвърля традиционните представи за медицината.

Той си представя бъдеще, в което учените няма просто да лекуват заболявания и да заменят увредени органи. Чрез съчетаването на изкуствен интелект, генетични технологии и нови медицински разработки човешкото тяло може да бъде променяно и усъвършенствано.

На въпроса къде свършва медицината и започва създаването на нов тип човек, Симонс отговаря директно, че именно това е неговата цел.

„Да създам нов вид хора, да достигна дори отвъд медицината“, заявява той.

Това поставя и сериозни етични въпроси – кой ще има достъп до подобни технологии, дали те ще бъдат достъпни само за богатите и как обществото ще приеме възможността човешкото тяло да бъде променяно по толкова радикален начин.

Самият Лоран признава, че засега се съсредоточава върху създаването на технологиите. Въпросите за тяхното справедливо разпределение и последиците от евентуалното им приложение тепърва ще трябва да бъдат обмислени.

Защо всъщност иска да победи смъртта?

Най-неочакваната част от историята на младия гений няма нищо общо с научните му дипломи, квантовата физика или амбицията да остане в историята.

Причината е изключително лична.

Лоран разкрива, че още като малък започва да мечтае за победа над стареенето заради своите баба и дядо. Не искал един ден да се раздели с тях и именно това желание се превръща в движеща сила зад научните му амбиции.

„Просто не искам да се разделям с тях. Това всъщност беше движещата сила зад тази идея“, споделя той.

Така зад една от най-смелите мечти в съвременната наука стои не стремежът към слава, богатство или признание, а детското желание да запазиш хората, които обичаш, до себе си.

Би ли трябвало всеки да има право на безсмъртие?

Идеята за вечен живот неизбежно поставя въпроси, на които науката и обществото все още нямат отговор.

Какво ще се случи, ако технологията за спиране на стареенето бъде достъпна само за ограничен кръг хора? Ще се появи ли общество, в което богатите могат да си купуват допълнителни десетилетия или дори векове живот?

Лоран признава, че засега не се съсредоточава върху тези проблеми. Първата му задача е да намери научното решение, а след това да мисли как то да бъде приложено по най-добрия начин.

Той е обмислял и въпроса дали всеки човек би искал да живее вечно. Според него това трябва да остане личен избор. Ако някой не желае безсмъртие, решението му трябва да бъде уважено.

Какво би посъветвал младите хора в България?

Въпреки необикновените си постижения Лоран не смята, че успехът му се дължи на някаква тайна формула. Посланието му към младите хора, които се съмняват в собствените си способности, е просто – да следват това, което обичат, и да не се отказват при първата трудност.

„Ако нещо не се получава по един начин, винаги можете да опитате по друг. Има безкрайно много възможни начини да постигнете нещо“, казва той.

А ако можеше да се върне назад и да поговори с осемгодишното момче, което току-що е завършило училище, би го посъветвал да се довери на инстинкта си и да продължи по избрания път.

Защото, както самият Лоран смята, всичко се е развило добре и няма нищо, което би променил.

Момчето, което някога просто не искало да загуби баба си и дядо си, днес мечтае да промени съдбата на цялото човечество. Дали ще успее да победи стареенето, предстои да разберем. Но историята му показва колко необикновени могат да бъдат мечтите, когато зад тях стои не просто амбиция, а силна човешка емоция./Марица

Свързани статии