България няма да се включи в новата антидрон инициатива на НАТО, обсъждана това лято в Анкара. Причината, посочена от министъра на отбраната Димитър Стоянов, е наличието на сходен проект, в който страната вече участва по линия на Европейския съюз.
Решението предизвика политическа реакция, след като от парламентарната трибуна депутатът от „Демократична България“ Атанас Славов попита министъра дали България възнамерява да се присъедини към новите High Visibility Projects на НАТО.
София няма да плаща за два сходни проекта
Славов припомни, че на срещата на НАТО в Анкара през юли е била обявена мащабна инициатива за развитие на способности за противодействие на дронове, за която се посочва инвестиция от около 40 млрд. долара.
Той попита министъра дали България би могла да се включи в инициативата, независимо от вече съществуващите национални и европейски проекти.
Отговорът на Стоянов беше категоричен – при ограничения финансов ресурс страната не може да си позволи да участва в две инициативи с близък или сходен характер.
„Не можем да си позволим с наличния финансов ресурс да участваме в две инициативи със сходен характер“, заяви министърът.
По думите му България вече е заявила участие в сходен проект на Европейския съюз и допълнително включване в аналогична инициатива на НАТО не би донесло достатъчно допълнителна стойност.
Министерството следи проектите на НАТО и ЕС
Стоянов подчерта, че Министерството на отбраната следи възможностите за развитие на българските отбранителни способности както чрез многонационални проекти на НАТО, така и по линия на Европейския съюз.
С увеличаването на броя на подобни инициативи, според него, е необходимо да се прави внимателна преценка къде България има реална необходимост и финансов капацитет за участие.
Основният принцип бил да не се допуска дублиране на проекти със сходна насоченост.
Министърът увери, че страната ще участва в инициативи, които военната експертиза определи като необходими и за които има осигурен финансов ресурс.
НАТО предлага способности, но те струват скъпо
Стоянов призна, че High Visibility Projects имат значение за развитието на отбранителните способности на съюзниците, за задълбочаването на военното сътрудничество и за по-добрата оперативна съвместимост в НАТО.
Проблемът според него е финансовият ресурс, необходим за включването в подобни мащабни инициативи.
На този фон министърът посочи и възможностите, които ЕС предоставя чрез нови механизми за съвместни отбранителни проекти. Сред тях той открои SAFE, чрез който държавите могат да получават подкрепа под различни форми, включително заеми и грантове.
Мирчев: „България решава да стои отстрани“
Решението предизвика остра реакция от съпредседателя на „Да, България“ Ивайло Мирчев.
В социалните мрежи той заяви, че България се отказва от участие в новата антидрон инициатива на НАТО, която според него предвижда инвестиции от над 40 млрд. долара за противодействие на дронове през следващите пет години.
Мирчев определи решението като проблемно на фона на заплахите по източния фланг на Алианса.
„Руски дронове и ракети вече ежедневно тестват източния фланг на НАТО“, написа той.
Според депутата въпросът не е България да се включва във всеки възможен проект и да поема всякакви разходи, а да има ясна стратегическа политика при избора на инициативите, в които участва.
„Празният стол“ отново стана политически аргумент
Мирчев припомни и други инициативи, от които според него България е останала извън участие. Той посочи „Коалицията на желаещите“, FREYJA и новата антидрон инициатива на НАТО.
По думите му това не представлява „многовекторна“ или „многопластова“ политика, а е знак за промяна в посоката на страната.
„Преди казах, че празният стол се превърна във външната политика на Румен Радев. Днес този стол е празен и в НАТО“, заяви Мирчев.
Така спорът около антидрон инициативата излезе извън рамките на чисто финансовата и военната експертиза и се превърна в поредния политически сблъсък за посоката на България – между по-активно участие в проектите на НАТО и приоритетното използване на европейски механизми за развитие на отбранителните способности.
Спорът за антидрон защитата тепърва ще се разгаря
Решението идва на фона на все по-голямото значение на противодействието срещу безпилотни летателни апарати в съвременните военни конфликти.
Докато Министерството на отбраната защитава позицията, че България трябва да избягва дублирането на сходни проекти и да насочва ограничените си средства там, където ефектът ще бъде най-голям, опозиционните гласове настояват страната да бъде по-активна в ключовите инициативи на НАТО.
Именно изборът между тези два подхода се очертава като един от важните въпроси в следващите дебати за модернизацията и противовъздушната защита на България./ Марица
