КНСБ скочи срещу замразяването на минималната заплата: Недопустимо е! Засяга всеки пети работещ
КНСБ излезе с остра позиция срещу предложението в проекта на Закона за държавния бюджет за 2026 г., с което се предвижда временно да не се прилага действащият механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ). Според синдиката подобен подход поставя под риск доходите на близо половин милион работещи българи и не трябва да бъде допускан.
Минималната заплата засяга близо половин милион души
От КНСБ подчертават, че темата за минималната работна заплата има ключово значение за българското общество, тъй като засяга пряко близо 500 000 работещи – всеки пети нает в страната. Освен това размерът на МРЗ влияе и върху възнагражденията на много други служители, чиито заплати са обвързани със законово определения минимум.
„Темата за минималната заплата е от съществено значение за българското общество, защото засяга пряко близо половин милион работещи – всеки пети нает в страната. В този смисъл всяка промяна в действащото законодателство следва да бъде предприемана внимателно след широк обществен дебат и при отчитане преди всичко на интересите на хората с ниски доходи“, се казва в позицията на синдикалната организация.
Какво предвижда действащият механизъм
От 1 януари минималната работна заплата е 620,20 евро. Съгласно действащото законодателство нейният размер се определя до 1 септември и трябва да бъде 50% от средната работна заплата за страната.
В проекта на държавния бюджет за 2026 г. обаче е предложено този механизъм временно да не се прилага до приемането на нов модел за определяне на минималното възнаграждение.
Правителството обещава нов модел
В края на юни премиерът Румен Радев заяви, че минималната работна заплата няма да бъде замразявана и че през август, при обсъждането на бюджета за 2027 г. със социалните партньори, ще бъде разгледан нов механизъм за определянето ѝ.
Правителството обсъжда вариант за въвеждане на различни минимални работни заплати по професии и икономически сектори. Според предварителните намерения новият механизъм ще отчита фактори като производителност на труда и инфлация, като същевременно ще засили ролята на колективното трудово договаряне по браншове.
Предвижда се също така да остане гаранцията, че минималната работна заплата няма да може да бъде намалявана под вече достигнатото равнище.
КНСБ: Не може да се отменя старият механизъм без нов
Въпреки уверенията на правителството КНСБ определя като недопустимо предложението в § 44 от проекта на Закона за държавния бюджет.
Според синдиката текстът на практика суспендира действащото законодателство, като „замразява“ минималната работна заплата за неопределен период до приемането на бъдещи промени.
„Подобен подход поставя под риск доходите на най-нископлатените работници и служители, задълбочава социалните неравенства и създава сериозна несигурност за стотици хиляди български семейства“, заявяват от организацията.
От КНСБ смятат, че механизмът не може да бъде отменен, преди да бъде договорен и приет нов модел. Според тях подобно решение би дало необосновано предимство на една от страните в предстоящите преговори и би поставило под съмнение ролята на държавата като безпристрастен гарант на социалния диалог.
Настояват спорният текст да бъде оттеглен
Конфедерацията настоява предложението за спиране на действащия механизъм да бъде оттеглено между първо и второ четене на Закона за държавния бюджет.
Според синдиката настоящият ред трябва да остане в сила до окончателното приемане на нов механизъм за определяне на минималната работна заплата. Само така може да се гарантира, че бъдещият модел ще бъде резултат от реален тристранен диалог между държавата, синдикатите и работодателите.
Новият модел трябва да бъде договорен със социалните партньори
КНСБ подчертава, че бъдещият механизъм следва да бъде изработен чрез договаряне между социалните партньори и да отчита критериите, заложени в Конвенция №131 на Международната организация на труда.
Според организацията тези критерии осигуряват необходимия баланс между икономическите реалности и социалната защита на работещите.
Предложение за „Национална издръжка на живота“
Като ключов елемент в бъдещия модел КНСБ предлага разработването на „Национална издръжка на живота“ – официален показател, изготвен съвместно от държавата и социалните партньори.
По мнение на синдиката именно този стандарт трябва да служи като обективен критерий за оценка дали минималната работна заплата е достатъчна за покриване на необходимите средства за живот и за гарантиране на достойно възнаграждение на хората с най-ниски доходи.
Призив към Народното събрание и правителството
В заключение Координационният съвет на КНСБ призовава Народното събрание и правителството незабавно да оттеглят § 44 от проекта на Закона за държавния бюджет за 2026 г. и да запазят действащия текст на чл. 244 от Кодекса на труда.
От конфедерацията настояват сегашният механизъм да бъде заменен едва след като социалните партньори изработят съвместно нов модел за определяне на минималната работна заплата и бъде въведен тест за нейната адекватност чрез „Национална издръжка на живота“ в срок до 1 октомври 2026 г.
Декларацията е приета от Координационния съвет на КНСБ на 17 юли 2026 г./Марица
