На 6 май България чества и един от най-знаковите си празници – Деня на храбростта и празник на Българската армия. Той съвпада с Гергьовден, когато православната църква почита свети Георги Победоносец, символ на мъжеството и закрилник на войската. Честването на воинската доблест в този ден има дълбоки исторически корени, прекъсвания и възраждания, но запазва своето значение като ден на чест, дълг и национална памет.
Георги Победоносец бил римски воин, който служил в малоазийската област Кападокия по времето на римския император Диоклециан (284-305 г.).
Още като юноша Георги постъпил на служба в римската войска. Бил снажен и умен, но също така храбър и способен младеж, който се отличил в битките и станал добър пълководец. Затова много скоро се издигнал до висок чин в своя легион – военен трибун.
Но когато започнали поредните гонения срещу християните, се разбрало, че и трибунът Георги е християнин. Междувременно от състрадание той освободил робите в дома си и раздал на бедните всичките си средства. Така се подготвил за подвиг в името на Иисус Христос. Сам се явил в императорския дворец в град Никомидия (днес Измит на брега на Мраморно море), източната столица на империята, и смело защитил християнската вяра.
Напразно го увещавали да се отрече от Христос. Заради своята християнска вяра бил подложен на жестоки мъчения. Но доблестният воин ценял много високо вярата си и с голямо търпения понесъл мъченията. Сам Господ Иисус му се явил една нощ, докоснал раните му и ги излекувал. На новите изтезания, приложени от мъчителите, Георги смело отговорил: „По-скоро вие ще се уморите да ме мъчите, отколкото аз – да понасям мъченията“.
Мнозина от войниците и други от присъстващите на изтезанията, като видели какви мъки търпи Георги заради вярата си, също повярвали в Христос. Георги бил осъден на смърт и с достойнство тръгнал към мястото за смъртни наказания. Там спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 303 г.
От средните векове свети Георги се почита сред християнските народи като закрилник на войската, затова е наречен и победоносец. Той е покровител на много градове и страни по света с християнски традиции. Светецът воин е почитан и от мюсюлманите.
Най-характерният обичай е приготвянето на агне. В много семейства се коли агне и се прави т.нар. „гергьовски курбан“, който се освещава в църквата. Агнешкото месо се смята за символ на чистота, нов живот и благоденствие.
Празнуват Георги, Гергана, Галя, Гинка и много други. Хората ходят на църква, палят свещи и се молят за здраве и берекет.
В много села и градове се играе голямо общо хоро на площада, често още рано сутринта. Смята се, че който се хване на хорото на Гергьовден, ще бъде здрав през цялата година.
Празникът е силно свързан с животновъдството. В миналото на този ден овчарите изкарвали стадата на паша за първи път през годината. Правели се ритуали за плодородие и здрави животни.
Сутрешната гергьовска роса се счита за лековита. Хората се търкаляли в нея или си мият лицето за здраве. Събирали се и билки, за които се вярва, че тогава имат най-голяма сила./Вести
