Вчера беше на 23 юли 2026 г. В този горещ юлски ден, точно преди една година, погребахме нашия син Никола, убит на 17.07.2025 г. от Нечо Цанков в дома му“.
Това пише в профила си в социалните мрежи Делка Илинова-майката на Никола Киров, който беше убит от приятеля си-военния от Карловската бригада Нечо Цанков.
„Погребението беше в ден сряда, всички плакаха много. Най-тежко ми беше да гледам как слагат белия ковчег в земята. Как слагат бялото кръстче върху черната земя. Как детето ни изчезна под черната пръст. Цяла година ходим на гроба му всеки ден — някои дни сутрин и вечер, но не го виждаме. И в храма, и на гробищата имаше страшно много млади хора, дошли да се сбогуват с прекрасното ни момче.
На 17 юли, точно една година откакто сърцето ми беше изтръгнато, откакто моят Никола беше брутално убит, след панихидата на неговия гроб отидох в храма „Света Богородица“ в Карлово — там, където всяка почернена майка отива, за да запали свещ, да поплаче в тишината и да изплаче болката си пред иконите.
Влизайки в двора на светия храм, времето за секунда спря и се превърна в кошмар. Цяла година чакахме убиецът да се обади, за да поиска прошка. Цяла година исках да го срещна, за да му задам само два въпроса… И точно в този ден, на това свято място, той се зададе, излизайки от храма. На няколко крачки от мен идваше убиецът на моя син. Виждайки ме, той наведе глава към земята и крачеше бавно към мен по пътеката.
В тази негова наведена глава аз видях цялата истина. Видях гузната му съвест, видях страха му и непосилния грях, който го затиска. Може да лъже законите, може да се преструва пред света, но днес пред мен и пред Бога той беше просто страхливец.
Мислех, че ще има чест и че ще спре, че ще ми се извини за най-лошото и зловещо нещо, което е сторил. Но той ме подмина с наведена глава, гледайки ме с периферното си зрение. Аз обаче, вдигнала смело глава, го гледах право в очите. Когато очите ни се срещнаха, цялата му фалшива маска падна.
Нали беше неволно? Нали нямаше вина? Тогава защо не спря? Защо не падна на колене пред мен да просиш милост, убиецо?
Наведената му глава не беше от уважение и съжаление към мен, а от чист животински страх. Стоях на едно място и продължавах да го гледам, докато той бавно отиде до автомобила си, качи се в него и дълго време не тръгваше, а аз не премествах погледа си. След кратко престой в колата той събра кураж и тръгна.
От моя поглед и от Божествения съд няма къде да избяга. Земята ще гори под краката му. Никола е светлина, която никой не може да угаси, а неговият убиец е белязан с вечно проклятие и срам, от които няма къде да се скрие“, завършва почернената майка.
Припомняме, че убийството стана миналата година, когато в дома на Нечо в с. Каравелово се събрали приятели, за да празнуват раждането на второто му дете. В разгара на купона Нечо извадил пушка и се похвалил на приятелите си. Една от жените го предупредила, че ще стане инцидент, но той отговорил, че оръжието е празно. Малко след това е прострелял Никола, който седял срещу приятеля си, в сърцето.
Момчето, което имаше мечти, завинаги остана на 24 години.
