Доц. д-р Красимир Коев е специалист по очни болести, доктор на науките по национална сигурност и изобретател. Работи в Многопрофилна транспортна болница в Пловдив. Като изобретател заедно с проф. Лъчезар Аврамов създава първия в България офталмологичен лазер за нискоинтензивна лазерна терапия. Има 6 признати полезни модела и 5 патента. Носител е на отличието „Изобретател на годината“ за 2025 г. на Съюза на изобретателите в България. Автор е на над 200 научни публикации, 5 монографии и учебник по очни болести.
Наред с многото си разностранни професионални интереси доц. Коев е известен и като правнук на революционера и съратник на Левски – Марин Савов, на когото посвещава книгата „Поборник, опълченец и стожер на Съединението през 1885 г.“. Тя ще бъде представена в родния град на революционера – Баня, на 15 март, когато по време на родова среща, ще бъдат отбелязани 175 г. от рождението и 100 г. от смъртта му. След премиерата на книгата комитет „Родолюбие“ ще направи възстановка на създаването на революционен комитет в Баня от Васил Левски, който заклева Марин Савов над пищова и камата. Възстановчици в облекло на опълченци ще присъстват и по време на панихидата пред паметната плоча на героя.
За житейски път на храбрия си предшественик пред „Марица“ разказва доц. д-р Красимир Коев.
Интервю на Татяна Белева
– Как се роди идеята да напишете книга за прадядо си- поборника опълченец Марин Савов?
– Идеята се зароди от комбинацията между родова памет, родолюбие и стремежа за съхраняване на историческата памет, както и от желанието ми да не бъдат забравени подвизите на един човек, рискувал живота си за свободата на България. Като „поборник“ от село Баня, той е част от една героична епоха, която формира нашата национална идентичност.
В днешното време често търсим морални ориентири. Историята на Марин Савов е изпълнена с достойнство и саможертва, които си заслужава да бъдат разказани на наследниците му.
Считам, че имам дълг към родното място на рода ми – село Баня, днес вече град, има богата история, а описвайки съдбата на прадядо ми всъщност описвам и историята на самия регион в контекста на националноосвободителните борби. Писането на такава книга е моя лична мисия – тя превръща сухите исторически факти в жива, емоционална история.
Доц. Красимир Коев
– Какво е мотивирало Марин Савов и какво се знае и пази за него в рода ви?
– Няколко са основните фактори, свързани с историческата обстановка и личните му контакти, които го превръщат в революционер. Той израства по време на Османското иго, когато българите нямат собствена държава и политическа свобода. Това поражда силно патриотично чувство и желание за освобождение сред много млади българи от неговото поколение. Именно тази обща национална кауза е един от главните мотиви той да се включи в революционното движение.
Прадядо ми става член на местния революционен комитет, създаден от Васил Левски в родното му село – тогава Баня още не е град. Той дори полага клетва над пищова и камата на Апостола на свободата.
Това участие във Вътрешната революционна организация – ВРО, силно го ангажира с борбата за национално освобождение. След залавянето на Левски Марин Савов бяга във Влашко, където става хъш. Там се среща и общува с известни български дейци като Филип Тотю, Христо Ботев, Стефан Стамболов, Захари Стоянов, които още повече го вдъхновяват да се включи активно в борбата за свободата на България.
– Как житието му, е свързано с историческите събития?
– Неговият живот пресича най-съдбоносните събития от края на XIX и началото на XX век и е част от националната летопис. Той е бил част не само от революционния кипеж още преди 1876 г. В края на Априлското въстание той е бил участник в четата на Филип Тотю. Значим исторически момент е участието му в първия артилерийски дуел с калибрирани оръдия в българската история, където се използва фабричен руски топ срещу османските сили. Марин Савов е бил опълченец, сражавал се за свободата на България на Шипка и Шейново по време на Руско-турската война (1877–1878 г.). Това го поставя в редиците на героите, извоювали държавността ни.
Но това не е последният път, в който той се бори за страната си. Активно участва в защитата на акта на Съединението през 1885 г. Същата година Марин Савов участва и в Сръбско-българската война – като доброволец и част от защитниците на родината, той се бие във „войната на капитаните срещу генералите“ при Сливница и Пирот.
При обявяването на Балканската война на 5 октомври 1912 г. се записва доброволец, но поради напредналата му възраст – тогава вече е 61 години, е върнат у дома.
Неговата биография показва приемствеността в българската борба – от нелегалните комитети на Левски, през пожарите на Април 1876-а и окопите на Шипка, до редовната армия на Царство България. Той е пример за човека институция, който гради държавата с оръжие в ръка на всеки критичен етап. В град Баня и до днес се отдава почит пред неговата паметна плоча и паметника на загиналите, като се отбелязва годишнината от неговата смърт.
Паметната плоча на Марин Савов на мястото, където е бил домът му в Баня
– Какво остава извън достъпната за всички история на България в този период?
– Любопитен факт, който представям в книгата си за Марин Савов, е, че освен боец, той е и умел дипломат. На третия ден от Съединението – 9 септември, той организира срещата между най-високопоставените представители на княжеството – княза Батенберг, министър-председателя Петко Каравелов и председателя на Народното събрание Стефан Стамболов, и временния управител на Източна Румелия д-р Георги Странски и Захари Стоянов. По това време прадядо ми е председател на местния комитет на Съединението и доверен човек на Захари Стоянов. В този паметен ден в село Баня – и по-конкретно в дома на Марин Савов, се вземат съдбоносни държавни решения за военната защита на Съединението и за неговото международно признаване.
Два месеца по-късно прадядо ми се включва в Доброволната дружина на стария войвода Панайот Хитов и се бие при Сливница на 5, 6 и 7 ноември 1885 г. където българска войска провежда решително сражение срещу сърбите. Участва и в боевете на 11 ноември при Цариброд и на 14 и 15 ноември при Пирот, където отново проявява смелост и героизъм, които са оценени с българския орден „Кръст за храброст“.
В негова част днес в град Баня съществува дружество на запасното войнство, носещо неговото име. След войните се завръща в родния край с ореола на „Георгиевски кавалер“ с общо четири ордена.
Тези отличия не са били само метални знаци, а са му давали право на поборническа пенсия и огромно обществено уважение. До края на живота си той е наричан „Поборника“. С решение на Народното събрание за участието му в националноосвободителните борби е отпусната поборническа пенсия и той е официално вписан в регистрите като поборник с право на издръжка до смъртта си на 16 март 1926 г. Личната му пенсионна преписка под № 907/1897 г. от отделение пенсионно в Министерството на финансите за получаване на поборническа пенсия с решение на Народното събрание се съхранява в Български исторически архив към Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в София.
– Как искате да бъде запомнен?
– Искам Марин Савов да остане в паметта като символ на непреклонния български дух. Искам той да бъде запомнен като моста между робството и свободата. Той не е бил просто наблюдател, а активен участник, който сменя четническата пушка с опълченския шинел и накрая с униформата на редовната българска войска. Той е от тези мъже който са били скромни в мирно време. Той е човек, който след войните се е върнал към земята в Баня, без да парадира с подвизите си, воден от идеала, а не от облагите. Марин Савов е един от малкото, които са извървели целия път – от тайната клетва пред Левски до реалната държавност.
Затова смятам, че не само за нас, неговите близки родственици, той е истински пазител на клетвата пред Левски. Той е доказателство, че свободата не е дар, а е извоювана с цената на десетилетия лични лишения. Като деца не сме осъзнавали напълно значението на направеното от „Поборника“. В спомените ми са останали игрите с неговите саби. Чрез моята книга Марин Савов ще бъде запомнен като корена на нашия род, което ще даде самочувствие на следващите поколения, така както бе за моето и за предходните поколения.
Прадядо ми е имал петима синове и три дъщери. Синовете му Саво, Вълко и Димитър участват в двете Балкански войни и в Първата световна война. Неговият внук, подпоручик Мончо Маринов, участва в заключителния етап на Втората световна война и загива геройски при река Драва в Унгария. /Марица
Възпоменателна снимка от 1908 г. на опълченци от Пловдивския край. Марин Савов е първия ред, втори отляво на дясно
Удостоверения, подписани от Филип Тотю и други негови другари за участието на Марин Савов в четата на Филип Тотю, Сръбско-турската война и българското опълчение
