Отбелязваме Деня на храбростта и празник на Българската армия

Отбелязваме Деня на храбростта и празник на Българската армия. Празникът се утвърждава още с формирането на Българската армия след Освобождението. С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“, по подобие на руския орден „Свети Георги“. Няколко дни по-късно, с указ № 5 от 9 януари, се определя официален ден за неговото честване – 23 април, денят на свети Георги по Юлианския календар. След календарната реформа през 1916 г., празникът се премества на 6 май.

На 6 май 2026 г. (сряда) от 10:00 часа на пл. „Централен“ в гр. Пловдив ще се проведе тържествен водосвет на бойните знамена на военните формирования от област Пловдив. В церемонията ще участват формирования от Съвместното командване на специалните операции, 24-та авиационна база – Крумово и 3-та авиационна база – Граф Игнатиево от състава на Военновъздушните сили, 110-ти логистичен полк и 91-ви инженерен батальон за обща поддръжка от състава на Сухопътните войски. Непосредствено след водосвета, от 10:30 часа, на същото място ще се състои тържествен концерт на Военния духов оркестър на СКСО, посветен на празника. За участие в събитието са поканени представители на местната власт, командири на военни формирования от област Пловдив, представители на образователни институции, военно-патриотични съюзи и граждани.

В началото честването е скромно – панихида в гарнизоните, поздравления, обяд за кавалерите на ордена и ограничени паради в столицата. Във военновременните години (1912–1918) тържествата се провеждат дори на бойното поле, с панихида за загиналите и молебен за живите.

С времето традицията се разгръща. През 1931 г. 6 май официално е обявен за боен празник на войската. Кулминация е парадът от 1937 г., когато цар Борис III връчва нови знамена на софийските полкове. Старите, обгорени от куршуми, са изведени тържествено под звуците на „Шуми Марица“. Новите знамена се освещават, а царят лично заковава позлатен гвоздей с вензела си. За първи път празникът започва с тържествена заря на 5 май вечерта – традиция, която продължава след това.

През този период се отдава специална почит на ветераните и инвалидите от войните, а празникът се утвърждава като най-важното военно тържество в страната.

С установяването на Отечествения фронт, традицията е прекъсната през 1947 г. Празникът на армията е преместен първо на 9 септември, а по-късно – на 23 септември. Гергьовденските паради са отменени, а 6 май е лишен от военния си облик. Мястото на военната слава е заето от идеологически заредени дати като 9 май – Денят на победата, и 6 март – Денят на Дравската операция.

След демократичните промени през 1991 и 1992 г. войската отбелязва 23 август, деня на боевете при Шипка. Но с постановление на Министерския съвет № 15 от 1993 г. тържеството се връща на 6 май като официален празник на Българската армия и Ден на храбростта.

Днес 6 май се отбелязва тържествено в цялата страна. В София празникът започва пред паметника на Незнайния воин с панихида и водосвет на бойните знамена. Продължава с военен парад на площад „Княз Александър I“. Той се открива с прелитане на вертолет „Ми-17“, развяващ националния флаг.

От 2012 г. посоката на парада е променена – той започва от Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ и преминава към Президентството, в духа на първите армейски церемонии от началото на XX век.

Денят на храбростта и празник на Българската армия е не просто спомен за героичното минало – той е напомняне за дълга, честта и саможертвата в името на родината. На този ден България отдава почит на своите герои./Вести

Свързани статии