Майката на Никола Киров, който бе застрелян на тържество от военнослужещ в с. Каравелово отправи обръщение към военното ръководство на страната. Делка Илинова, публикува пост във фейсбук. Ето пълния текст без редакторска намеса
Обръщение на една майка, загубила единственото си дете – Никола Киров, прострелян от ръката на снайпериста от 61-ва механизирана бригада в Карлово, Нечо Цанков – към командването в лицето на военните министри, офицерите, ефрейторите, към държавата и обществото ни.
Днес е 6 май – денят, в който България чества своята армия, своите воини и своята храброст. Денят, в който по площадите се марширува с високо вдигнати глави. Честит празник на онези от вас, които знаят какво е чест. Днес, докато слушате маршовете, аз – една майка, чието сърце е зазидано в гроб, искам да попитам тези „храбри“ мъже.
Искам да попитам командването, държавата и обществото ни: ИМА ЛИ МЯСТО В СТРОЯ ЗА УБИЕЦ? Свещена ли е още военната униформа, когато под нея бие сърцето на човек, който е отнел живот? Армията е създадена, за да пази народа си, а не да го избива. Клетвата, която полагате, е да бъдете щит за децата ни, а не техен палач. Когато един войник убива едно 23-годишно момче, той не е воин. Той е предател – към клетвата, към пагона и към човечността. Питам ви: как стоите рамо до рамо с някой, който е почернил майка? Как поздравявате за храброст човек, чиято „победа“ е смъртта на едно момче, пред което е имало цял живот? Моят син го няма. А убиецът му? Най-вероятно е в строя – горд, храбър военнослужещ. Как спите, господа генерали? Питам ви: ако някое от вашите деца беше убито от същия този „герой“, дали тогава той щеше да бъде освободен от ареста точно 10 дни след погребението и щяхте ли да го върнете в редовете на Българската армия, за да ѝ служи, при положение че лично той си е признал?
Никой няма право на неуважение – без значение какъв ранг има или каква позиция заема в „демократичното“ ни общество – към смъртта на едно 23-годишно момче, с нищо незаслужило тази жестока смърт. За мен днес не е празник. За мен е ден за равносметка за това колко струва животът на моя син и колко струва достойнството на една институция, която вече 9 месеца допуска убийци да маршируват в редовете ѝ. Защото, докато той носи пагони, вие не чествате храбростта – вие чествате безнаказаността. Убиецът няма място в Българската армия, неговото място е зад решетките, а неговият позор е позор за всички вас, които мълчите.
Пиша тези редове, породени от убиващата ме всеки ден мъка, без страх от нищо и от никого, защото за родител, загубил сърцето и душата си в лицето на своето чедо, думата СТРАХ не съществува след това. Завършвам моето обръщение и моля за извинение всички достойни, честни и истински момчета и момичета в редовете на Българската армия, както и техните командири. Бъдете горди българи, че сте воини, които винаги ще защитят пагоните, които носят, а най-вече – нашата прекрасна родина България. Честит 6 май.
