Кукерският състав на село Борец, община Брезово, представи състава в националния фестивал на маскарадните игри „Старци в Турия“ – едно от най-престижните събития в България, посветени на маскарадната традиция.
Там, сред десетки групи от цялата страна, Борец изпъкна със своите уникални качулки – истински гиганти, които не само впечатляват визуално, но и носят жива история. Участието им е не просто представяне, а мисия – да покажат, че традицията е жива и продължава да се развива.
Това, което отличава кукерите от Борец от всички останали в страната, са техните внушителни качулки. Те са конусовидни и достигат впечатляваща височина от 3 до 5 метра – най-високите в България.
Изработката им е истинско изкуство. Всяка качулка е богато украсена с цветя и пъстри орнаменти, огледала, които отблъскват злото, мъниста и гердани, автентични накити, пазени в бабините сандъци.
Тези величествени конструкции не са просто украса – те символизират връзката между земята и небето, между човека и свръхестественото. Височината им е израз на стремеж към защита, сила и благополучие.
Кукерите изпълняват ритуал за прогонване на злото и благословия за ново начало.
Те обикалят домовете в селото, носейки със себе си звън на чанове и мистична енергия. За всяко семейство е чест да бъде посетено – това означава пречистване от злите сили и благословия за здраве, плодородие и късмет през годината.
Кукерите от Борец не са просто участници във фестивали – те са пазители на културна памет. Тяхната отдаденост превръща всяко участие в спектакъл, а всяка качулка – в произведение на изкуството, споделят с вълнение от състава.
В свят, който непрекъснато се променя, село Борец остава символ на устойчивост и връзка с корените. А когато кукерите тръгнат – с високи до небето качулки и звън на чанове – сякаш самата традиция оживява и ни напомня кои сме.
Кукерската традиция в Борец датира още от началото на XX век. В миналото местните участници са били известни като „джумулджии“, а по-късно получават името, с което ги познаваме днес – „кукери-старци“. През годините обичаят не просто се запазва, а се превръща в емблема на селото и повод за гордост за всяко поколение.
