Напатили се от потопи, свлачища и пожари кметове искат от новата власт да създаде държавна агенция за управление на кризи от невоенен характер. Тя трябва да се занимава с превенция и с ликвидиране на последици от бедствия. Така ще се предотвратят много проблеми, които климатичните промени все по-често ще създават. Ще се гарантира също много по-бързо и ефективно възстановяване на разрушените и повредените обекти. Идеята за новата структура е обсъждана в Националното сдружение на общините в Република България, обясни кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов, който е член на УС на организацията.
Според НСОРБ новата агенция трябва да смени сегашната Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, която координира действията на различните ведомства и одобрява финансиране за неотложни възстановителни работи. Двата основни упрека към нея са заради бавните решения и липсата на собствен, гарантиран бюджет, което я прави неефективна.
„Кметовете не искаме тази държавна агенция да бъде министерство, за да няма раздут щат. Нашето виждане е, че тя трябва да стъпи на регионалните структури на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“. Към тях да бъдат добавени структурите на Гражданска защита и метеорологичните служби, които трябва превантивно да ни информират за риска от предстоящи природни бедствия, и системата BG Alert“, обясни д-р Емил Кабаиванов.
Бъдещата държавна агенция трябва да има отделно финансиране за превантивни действия от страна на общините, които да кандидатстват със свои проекти. При бедствие пък тези регионални дирекции трябва още в първите дни да направят инженерна оценка на щетите по инфраструктурата и личните имоти.
„Бързата и навременна реакция в този момент е важна, за да може оценката да бъде максимално обективна, да бъде съобразена с цените на строителните материали и труда. Под ръководството на Общината с участието на доброволните формирования и съответната регионална структура на тази държавна агенция бързо да се установят улиците, пътищата за преминаване, да се възстанови електрозахранване, водоподаване, пречиствателни съоръжения, снабдяване с храна, да се осигури здравна помощ“, заяви още кметът на Карлово.
За да се осъществи това, е необходимо да бъдат направени законови промени, които да дадат възможност сроковете за проектиране, съгласуване, избор на изпълнител да бъдат съкратени поне наполовина.
„Ще дам пример с община Карлово. Ние влязохме в четвъртата година след онези тежки дни на септември 2022 г., когато ни връхлетя потоп. И все още не можем да възстановим всички обекти, повредени или разрушени. Сред тях е мостът Слатина – Розино, който е важна връзка не само за двете села, но и с останалите селища. Не са възстановени две улици в Каравелово, още две в Богдан, Бешбунарското дере и една улица в Карлово, едно дере в Слатина. Четвърта година няма финансиране от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане. Ние стоим и не можем да направим нищо. Имаме проекти, имаме избрани изпълнители и чакаме парите“, обясни д-р Кабаиванов.
В същото време инфлацията постоянно оскъпява необходимите средства за ремонти. При положение че разрушените обекти не са възстановени, при последващи дори не толкова големи дъждове те стават опасно място.
НСОРБ има и друго предложение относно превенцията от бедствия. Сега общините имат възможност да кандидатстват с проекти в тази насока пред Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане, но тя може да задели за целта 30% от своя бюджет от около 100 милиона лева.
„В същото време общините сме внесли предложения за над 500 милиона лева. Тези проекти хронично не са финансирани през последните 10 години“, посочва Кабаиванов. Затова местните управници настояват превенцията да се отдели като перо от парите за ликвидиране на щетите и да бъде процент от държавния бюджет, който е гарантиран всяка година.
Това, което се случи през последните 10 години, да не си финансират ритмично и докрай проектите за възстановяване и превенция, не дава възможност на общините да извършват реална работа.
Карловският кмет е изпратил преди дни писмо до вътрешния министър Иван Демерджиев, който е председател на МКВП, за да го информира за обектите в общината, които трябва да бъдат възстановени.
„Имам огромна надежда, че той ще откликне, защото като служебен МВР шеф веднага след наводнението дойде на място заедно с тогавашния премиер Гълъб Донев и с тогавашния министър на регионалното развитие Иван Шишков. Като президент Румен Радев още на следващия ден след потопа пристигна в Каравелово. Всички тези хора дойдоха и видяха за какво огромно бедствие става въпрос. Затова аз отново разчитам на тяхното съдействие“, сподели пред „Марица“ д-р Емил Кабаиванов.
Министерството на Етем оцеля само 4 г.
По време на Тройната коалиция между БСП, НДСВ и ДПС правителството на Сергей Станишев създаде през 2005 г. Министерство на държавната политика при бедствия и аварии (преименувано през 2008 г. на Министерство на извънредните ситуации). Ведомството обедини Държавна агенция „Гражданска защита“ и управление „Национална система 112“, а начело на него застана вицепремиерът Емел Етем. Още първото правителство на ГЕРБ обаче през 2009 г. закри министерството. Всички негови функции, техника и служители бяха прехвърлени към МВР. /Марица
