Доц. д-р Ваня Узунова е специалист по обща гръдна хирургия и хирургия на млечната жлеза, с над 30 години опит. Придобива специалности Хирургия и Гръдна хирургия през 1990 г. и 1995 г., а през 2011 г. защитава научна и образователна степен Доктор с дисертация върху заболяванията на млечната жлеза. Провеждала е специализации във Франция и в САЩ. Като хирург мамолог работи в УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив и в ДКЦ 2 Пловдив.
Разговаряме с д-р Узунова по повод участието ѝ като лектор в информационно-дискусионния форум, организиран от Сдружение „Спри Рака“ на 16 май в Смолян.
– Доц. Узунова, продължава ли тенденцията за висока заболеваемост от рак на гърдата и за откриване на заболяването в напреднал стадий?
– България е по средата по отношение на заболеваемостта от рак на гърдата – 45 случая на 100 000 души. Най-висока е заболеваемостта в Западна Европа, САЩ и Канада. Най-ниска е в Азия и в Африка. Намаляват случаите на откриване на заболяването в напреднал стадий. Това може да се обясни с по-широката информационна кампания за профилактика на рака на гърдата в последните години. Жените се научиха, че трябва да посещават мамолог и да си изследват гърдите и без да имат оплаквания. Затова мисля, че вече върви тенденция за откриване на рака на гърдата в по-ранните стадии. Доста години работя по профилактиката, диагностиката и хирургичното лечение (то е не само хирургично, а и комплексно, защото работим като мултидисциплинарен екип) на рака на гърдата и моите преки впечатления са, че заболяването вече се открива по-рано. Това е радващо, но може да се направят още много неща за подобряване на профилактиката. В България има организиран скрининг за рак на гърдата след 50-годишна възраст. Но при някои от жените карциномът на млечната жлеза започва да се развива още на 25 г., и на 30 г., и на 40 години. Не са голям процент, но ги има. Затова би трябвало да се предвиди национална програма за скрининг и на по-ранна възраст. Ние правим такъв скрининг в нашия регион чрез организирани профилактични прегледи. А и жените се понаучиха за ползата от профилактиката и идват редовно.
– Може ли жената сама да открие рак на гърдата и доколко ефективен е самопрегледът?
– Разбира се. Част от жените сами установяват някакви симптоми, които ги притесняват, и идват на преглед. Най-често това е бучка в гърдата, кръвенист секрет от гърдата, промяна във формата на гърдата или на зърното. Но целта на скрининга е да открием заболяването, когато жената няма симптоми и още нищо не е открила сама. Тогава ракът на гърдата може да е в субклиничен стадий, тоест заболяването не се е изявило, а е в съвсем в началото. Тогава лечението е 100% ефективно. Когато вече има симптоми, също невинаги заболяването е напреднало. Може жената да си напипа малка формация, може да не са засегнати лимфните възли, може да няма метастази. Но ние се стремим да диагностицираме още преди този етап.
– Какъв е графикът на профилактичните прегледи, по който една жена трябва да си следи гърдите?
– Всяка жена в полово зряла възраст или поне от 20-годишна възраст трябва да започне да си прави всеки месец самопреглед на гърдите. Това е една от основните стъпки за профилактика на рака на гърдата. При мамолог трябва да се ходи на клиничен преглед след 30-годишна възраст. Специалистът мамолог вече ще определи дали трябва да направи ехография, мамография или ЯМР на конкретната пациентка, а също и дали да вземе материал за биопсия. След 40-годишна възраст и без оплаквания жените трябва да минават задължително всяка година на скринингова мамография заедно с клиничен преглед от хирург мамолог. При жените от високорисковите групи за рак на гърдата образните изследвания с мамография започват и преди 40-годишна възраст.
– Кои са високорисковите пациентки за рак на гърдата?
– Има няколко групи рискови фактори – фамилна обремененост; наличие на мутирали гени, които предизвикват в ранна възраст рак на гърдата; високо облъчване с рентгенови лъчи в млада възраст и др. След като снемем широка анамнеза, определяме дали жената е във висок или в нисък риск. Ако установим, че жената попада във високорискова група, можем да я насочим за генетична консултация и тестове. Проследяването на такива пациентки започва от по-ранна възраст.
– Много жени продължават да се притесняват, че мамографското изследване ще ги облъчи прекомерно. Как ще коментирате страховете им?
– Да, това е често срещан страх у жените, на които казвам, че трябва да си правят всяка година мамография. Но този страх е необоснован. Съвременните мамографски апарати оказват много ниска лъчева натовареност. Но пък е много висок рискът, ако не направим мамография и се развие карцином.
– Какво се прави при хирургичното лечение, за да не се развива лимфедем след отстраняването на лимфните възли при рак на гърдата?
– В днешно време все по-рядко се прави цялостна лимфна дисекция. За превенция на лимфедема се извършва сентинелна лимфна дисекция, тоест премахваме само първия (стражеви) лимфен възел и ако в него няма метастази, не правим цялостна лимфна дисекция. Но какво хирургично лечение ще предприемем, зависи от индивидуалния статус на конкретната пациентка.
– Какво е съвременното лечение на пациентките с рак на гърдата?
– От години в УМБАЛ „Свети Георги“ сме сформирали мултидисциплинарен екип за лечение на рака на гърдата – в него участват освен хирург мамолог също онколог, лъчетерапевт, имунолог и други специалисти. Самото лечение на карцинома на гърдата е комплексно – личетерапия, химиотерапия, хормонотерапия, имунотерапия, хирургия, които се прилагат поединично или в комбинация според съответния пациент.
– Какъв съвет ще дадете на жените?
– Тъй като ракът на гърдата е най-честото онкологично заболяване при жените, всяка жена трябва да си прави профилактични прегледи. До 30-годишна възраст през 2 до 3 години може да правят клиничен преглед и ехография. След това трябва да се преглеждат всяка година, и то при специалист мамолог, който се занимава със заболявания на млечната жлеза. За жалост, в някои случаи диагнозата се забавя не защото жената не е отишла на преглед, а защото не е отишла при компетентен специалист с опит. /Мара Калчева, Портал на пациента
