Последната седмица от земния живот на Исус Христос се нарича „Велика“ или „Страстна седмица“, т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. Животът на Исус наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната си неизбежност.
Всеки ден от Страстната едмица е наречен велик и свят, и през всеки един от тях църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното му дело на Кръста.
През първите три дни на Страстната седмица Църквата припомня последното пребиваване на Господа в Йерусалим.
На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не тържище.
Във Велики понеделник църквата прославя св. патриарх Йосиф – син на св. патриарх Яков и предобраз на Исус Христос. Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци. Там, в чуждата нему страна, той преминал през множество страдания, но фараонът го направил втори по власт и положение в цялото царство. Подобно на Йосиф Исус Христос бил предаден от евреите на езичниците, бил измъчван и страдал заради човешките грехове.
В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин:
Първите 3 дни (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер – прави се за здраве;
На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца;
На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви. Ходи се на църква и се минава под масата 3 пъти за здраве;
На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове. / Вести
