Книгата „Размисли върху българската женска носия“, дебютна за хореографа Диляна Курдова, представят в читалище „Христо Ботев – 1869“ в Калофер. За себе си авторката казва, че винаги е мечтала да бъде мост между научните среди и хората, които обичат фолклора и искат да научат повече.
Поводът за създаването на книгата е да послужи за въведение в света на облеклото и значението му за българката от „едно време“, но не съдържа описания на носии, а гледа частите през призмата на символизма. Представя вътрешната потребност на автора да сподели своите открития в тази посока. Критичното мислене е от съществено значение особено днес, когато ни залива информация от типа „България е единствената страна в света, в която има 40 неравноделни такта… Пайдушкото хоро повдига вибрациите на любовта, то работи там, където е лимфната система“ … „Ганкиното хоро лекува дебелото черво и хармонизира тимусната жлеза, Елениното хоро помага пpи пcиxически разстройства“ … „Дайчово, Черкезко, Варненско, Грънчарско – вcички те са в размер 9/8 и въздействат за единното съзнание“ (взето нейде из нета).
‘’Целта на книгата е да запали всички ни да четем и да не се задоволяваме с полуистини, да е мост между тежките научни трудове и читателите, които искат да знаят повече. Знанието е, за да се споделя. Знанието е, за да се претворява в живота и в сферите, кръжащи около фолклора. За да сме истински пазители и българи.’’
