„Мястото на България е в еврозоната. Ние сме в заключителния етап да станем член на голямото европейско семейство. Това ще даде големи възможности на бизнеса и съм убеден, че още през 2026 година всеки български гражданин, вече и във финансово отношение, ще бъде повече европеец. Проследявайки пътя на други държави, виждаме, че никоя от тях не е претърпяла загуби.“, каза кметът на община Карлово Емил Кабаиванов при откриването на среща-разговор за въвеждане на еврото у нас, организирана от Икономическия и социален съвет /ИСС/ на 10 октомври в Града на Апостола.
Какъв ще бъде ефектът на еврозоната върху бизнеса, доходите и гражданите, бе темата на регионалната дискусия. В нея участваха Зорница Русинова – председател на ИСС, д-р Кабаиванов, секретарят на община Карлово Веселка Сотирова, Ивелин Желязков – директор „Тристранно сътрудничество“ в Асоциацията на индустриалния капитал в България, Беата Папазова – съветник по европейските проекти в Българската търговско-промишлена палата /БТПП/, Боряна Арабаджиева – ръководител на отдел „Икономически анализи и политики“ в БТПП, Николай Пейков – експерт в дирекция „Европейски въпроси и политики“ в Министерство на финансите, Пламен Димитров – заместник-председател на ИСС, Виолета Иванова – заместник-директор на институт към КНСБ, Пламен Георгиев – директор на ТД на НАП Пловдив, Димитър Илиев – началник на Териториален отдел за областите Пловдив, Пазарджик и Смолян на Комисията за защита на потребителите, инспектор Милен Стоянов от сектор „Изпиране на пари“ в ГДБОП, Христина Танкова – офис мениджър на Пощенска станция – Карлово, работодатели, граждани.
Веселка Сотирова подробно информира за пълната готовност на Общината за въвеждане на единната европейска валута и съобщи, че предстои местна информационна кампания сред гражданите.
Подобряване на инвестиционната среда, повишаване на икономическата стабилност, увеличаване на доходите и жизнения стандарт, равни начала за българските производители при износ в чужбина – това са само част от ефектите, които ще последват от влизането на България в еврозоната. В по-малките населени места средният и малкият бизнес ще имат по-добър достъп до инвестиции, което ще създаде и повече работни места. Най-големият риск в този процес е липсата на информация. Тези изводи и прогнози споделиха представители на бизнеса, синдикатите, гражданските организации и институции по време на регионалната дискусия за еврото в Карлово. Събитието „Ефектът на еврозоната“ е част от Националната информационна кампания за въвеждането на еврото в България.
„В последните години ИСС работи последователно по темата еврозона и е изразявал своята подкрепа към усилията на държавата в свои анализи и резолюции. Целта на регионалните дискусии, които организираме, е да дадем подробни разяснения за предстоящите етапи и да улесним гражданите в това да се информират. Особено важно е, ако хората имат съмнения или въпроси да ги задават към институциите, за да получат достоверен отговор и да не станат обект на измами или дезинформация“, подчерта Зорница Русинова.
В трите тематични панела на регионалната дискусия работодателски, синдикални и граждански организации, както и представители на ключови държавни институции – Министерство на финансите, Националната агенция за приходите, Комисия за защита на потребителите, „Български пощи“ и ГДБОП, представиха различните аспекти от процеса по въвеждане на еврото.
Еврозоната е най-добрата инвестиция, която България може да направи за бъдещето си. Бизнесът е добре информиран и запознат с предимствата и предизвикателствата в процеса на присъединяване. Опитът от страните-членки показва, че влизането на страната в еврозоната ще има положителен ефект върху развитието на икономиката, конкурентоспособността и инвестициите. Около това мнение се обединиха представителите институциите, участвали в срещата.
„От присъединяването ни към еврозонота зависи как ще се развива държавата занапред. Към днешна дата две трети от българската икономика е свързана с европейската. Въпросът е как да извлечем най-доброто от членството ни за предприятията и най-доброто за хората“, посочи Ивелин Желязков.
Какви ще бъдат ефектите върху доходите и цените, както и какъв ще бъде контролът върху търговците, стоките и услугите, обсъдиха в тематичния панел КНСБ, НАП и КЗП. „Има човешки причини, заради които подкрепяме еврозоната. Ако вземем опита на Прибалтийските държави и Хърватия, виждаме впечатляващ ръст на брутния вътрешен продукт и доходите на хората след присъединяването им“, посочи президентът на КНСБ и заместник-председател на ИСС Пламен Димитров. „В Литва средната работна заплата вече 2233 евро, което е нарастване 3 пъти от 714 евро при влизането й. В Латвия и Естония ръстът е 2 пъти, но и това е значително по-ускорен ход от този в България. Ако следваме тази логика, от сегашните 1326 евро средна заплата в България след 10 години тя трябва да се удвои и да достигне 2700 евро. Това е прогнозата, ако вземем динамиката в страните членки досега“, отбеляза Димитров.
Третият панел – „Полезно за гражданите“, се фокусира върху практическите аспекти за хората, сигурността на плащанията и превенцията на измами. В него се включиха представителите на ГДБОП, „Български пощи“ и община Карлово. Особено бдителни трябва да бъдат гражданите по време на двойното обращение и когато обменят пари. „Възможно е „доброжелателни лица“ да се опитат да ви измамят, като обменят парите ви с претекст да не чакате на опашка или че погрешка са предоставени белязани банкноти. Да внимават възрастните хора.“, предупреди инспектор Милен Стоянов. „Най-сигурно е да държите парите си в сметка в банка, по възможност плащайте с карта, за да избегнете измама, докато ви връщат ресто. Търговците да се снабдят с UV лампи инфраред, които различават истинските парични знаци – така ще се предотврати навлизането на фалшиви банкноти.“, посъветва инспектор Стоянов.
Инициативата в Карлово е част от поредицата регионални събития, които ИСС провежда в страната, за да осигури обективна, достъпна и надеждна информация за процеса на присъединяване към еврозоната и неговото отражение върху икономиката и обществото.
