Фотодокументалната изложба „Да запалиш светлината“ на Регионалния исторически музей в Шумен ще бъде представена в Историческия музей в Карлово на 17 февруари.
Васил Левски–националния герой, превърнал се в незаменима част от колективната памет, културата и светогледа на всеки българин, още приживе бе наречен от съвременниците си Апостол. Наречен така по подобие на Христовите ученици и последователи, но и на носителите и изповедниците на новата – гражданска религия през ХІХ в. за правата на човека за свобода, за стремежа на нациите за самостоятелност и равноправие, за независимост и национални държави. Тази нова религия роди и новите апостоли – Мацини и Гарибалди, Ригас Велестинлис, Кошут и Петьофи.
Така по дълг и призвание, по идеи и дела, но и по прозвище и признание, Васил Левски не само се родее с борците за свободата –лична, национална, общочовешка, но има място и в Европейския пантеон на строителите на нова „млада” Европа. Според проф. Н. Генчев „със своята политическа идеология, със своите качества на гражданин на новия свят, със своята гениалност на организатор и политик Левски изпреварва българското развитие с цели десетилетия и ако беше живял в някоя по-голяма страна, той щеше да бъде известен на света като един от най-големите мъже на XIX в.“.
Героите не се раждат от само себе си. Любовта към отечеството, непримиримостта към потисничеството, чувството за справедливост и стремеж към свобода–лична, човешка и национална се възпитават и отглеждат. Времето на Българското възраждане, което предизвика стремежът на българите за народно просвещение, за независима българска църква, за национално обособяване и права, създаде своите радетели, труженици, учители, книжовници, драматурзи, които възпитаваха в родолюбие, в нов граждански морал, пазеха българския дух и достойнство и посяха стремленията към свободата.
Един от тези възрожденски просветители, за който разказва изложбата на Регионален исторически музей –Шумен е Добри Попов Войников– учител, драматург, общественик и журналист, член на Тайния революционен комитет на Иван Касабов. Роден е в Шумен в семейството на духовник. Завършва прочутия Роберт колеж в Цариград, а след това е учител в родния си град. Пише учебници по история, изявява се като литературен критик, автор е на сказки, стихотворенията и диалози. Той е привърженик на движението за независима българска църква, остър противник на гъркоманството в българското образование и култура.
Най-ярка следа обаче оставя неговият принос за развитието на българския театър. На него дължим полагането на основите на модерния български театър като създател на първата българска театрална трупа в Браила през 1866 г. В актьорския състав на трупата участва и Христо Ботев. Трупата гостува в Националния театър в Букурещ с постановките „Райна Княгиня“ и „Стоян войвода“, на представленията присъства и княз Карол I. Приходите от спектаклите, които се играят на български език, са за издръжка на българското училище, за построяване на българска църква в Браила и за гладуващите българи в Молдова. Сред другите негови прочути пиеси са „Райна Княгиня“ (по названието на тази пиеса учителката Райна Попгеоргиева получава своето име по време на Априлското въстание), „Покръщението на Преславския двор“ и комедията „Криворазбраната цивилизация“, която звучи стряскащо и актуално и днес. Пиесите на Войников съставят главния репертоар на българския възрожденски театър. Те утвърждават литературно-художествени традиции, възприети в драматургията на неговите последователи Васил Друмев и Иван Вазов.
Откриването на изложбата е на 17 февруари от 11.00 часа в Историческия музей в Карлово.
