Православната църква почита свети Григорий епископ български и преподобния Георги Хозевит. Днес е и Бабинден.
Бабинден е един от големите народни женски празници, посветен на „бабите“ – жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са раждали. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките. По стар стил се празнува на 21 януари.
Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й „полеят“. Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с „мартеничка“ – червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“ След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила („хванала“) червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки.
На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на бабата и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите на бабата подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. Често бабата поставя около врата си наниз от червени чушки и с керемида кади под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и припевките имат в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата започват да идват и мъжете.
Кулминационен момент в обредността представлява обредното изкъпване на бабата-акушерка в реката или на чешмата. Мъжете и жените изнасят бабата навън и я качват в двуколка или на шейна. Понякога слагат бабата в голям плетен кош. Мъжете, преоблечени като „волове“, с кожени маски и рога, влачат колата или шейната из селото. Ако по пътя невестите срещнат мъж, свалят калпака му и искат откуп. Шумната дружина отвежда бабата на реката и там мъжете обръщат двуколката или коша, в който носят старицата. Изкъпват я във водата. Този обред е известен по нашите земи като „влечугане“ на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро, с което празничният ден завършва.
Епископ Григорий е споменат в средновековни исторически извори като епископ на Мизия – име, с което гръцките автори наричали земите на днешна Северна България. Епископ Григорий живял и служил през Х и ХІ век, и се упокоил в 1012 г. За съжаление, смяната на църковната и на държавната власт по нашите земи в онези времена е допринесла да се заличат сведенията за него. Останало е незаличимо само името му и сведението, че е бил свят човек, който отдал живота си на разпространението и утвърждаването на християнската вяра сред българския народ в трудно време, пише БТА.
Свети Георги Хозевит е роден на остров Кипър през втората половина на VІ век. Той последвал брат си Ираклид в манастира Каламон (в превод – Тръстиков) край река Йордан и там, след период на изпитване и духовна подготовка, приел монашество. По-късно Георги се подвизавал в манастира Хозева, при пътя за Йерусалим. Така останал известен с това прозвище – Хозевит. В този манастир монах Георги се усъвършенствал в строгия монашески живот и просиял с много чудеса, които Бог извършвал според неговите горещи молитви. Вестта за голямата добродетелност на преподобния Георги се разнесла далече извън Палестина и неговите свети дела станали известни на хиляди християни.
При превземането на Йерусалим от персите на 19 май 614 г. Георги бил взет в плен, но след това го освободили. Накрая преподобният Георги мирно предал светата си душа на Бога в 625 г. По-късно неговият ученик монах Антоний написал житието му. Тази простичка животопис представлява голяма ценност като извор на сведения за живота на монашеството с точни описания на палестинските манастири и на изпитанията, които сполетели християнските подвижници при нашествията на персите и войните, които византийците водили с тях.
