Създадоха Национално сдружение на лечебните заведение за специализирана извънболнична медицинска помощ. Сдружението е регистрирано в Търговския регистър преди месец, а негов председател е д-р Катя Ганова, управител на медицинския център в Тервел. Управителния съвет е от 7 души. До момента членовете на сдружение са близо 30.Сдружението има за цел да осигурява правилно и широко популяризирано сред обществеността разбиране за същността на специализираната извънболнична помощ; да защитава правата, професионалните, социалните и икономическите интереси на работещите в СИМП; да осъществява връзка с изпълнителната власт и други организации с цел решаване проблемите на СИМП и да осигурява своевременна информация на своите членове. Сред основните средства за постигане на целите е и участие в изготвянето на НРД, други договори, закони или наредби, касаещи работата на СИМП.
Според Яна Кашилска, управител на пловдивското ДКЦ-5, съучредител на Националното сдружение и председател на Контролната му комисия, лекарите от специализираната извънболнична помощ имат много натрупани проблеми.
„С това сдружение ние попълнихме последната брънка от веригата, която беше скъсана. Сега вече лекарското съсловие е обхванато от всички асоциации – лични лекари, специализирана извънболнична медицинска помощ и болнична, т.е. има представителство на всяко едно ниво“, коментира тя.
По думите ѝ целта е лекарите-специалисти трябва да имат представителство в преговорите със Здравната каса, защото проблемите, които са на терен, няма как да бъдат решени.
„Финансирането в доболничната медицинска помощ е доста подценено, липсата на реално остойностяване на дейностите води до обезценка на труда на специалистите, които извършват тези високоспециализирани дейности като ехокардиография, като ЕМД (електро-механична дисоциация), ЕКГ (електрокардиограма), холтерите… Цените на тези медицински услуги варират между 22 лв. и 16.50 лв., което трябва да бъде актуализирано, защото лекарите отказват да ги извършват на тези стойности, ако се заплащат от касата, а в частна структура може да получат много по-актуално възнаграждение за тези дейности, които отнемат много време – някои от тях отнемат почти от час“, обясни Яна Кашилска.
Тя посочи, че на срещата на новото сдружение миналата седмица е станало ясно, че има работна група в Българския лекарски съюз (БЛС), която подготвя актуализация на цените в доболничната медицинска помощ и те предлагат увеличения, които ще подобрят значително финансовият ресурс към специалистите. От страна на здравното министерство също е получено финансиране под формата на медицинска апаратура в края на декември, което е прецедент и се случва за първи път, каза още управителят на ДКЦ 5.
„Може би ковид кризата и общинските лечебни заведения, които понесоха удара от нея, заради наличието в тях на ковид зони, имунизационни кабинети, привлече погледа на управляващите и те разбраха колко важна част от здравната система са тези лечебни заведения“, смята Кашилска.
Според нея голяма част от мероприятията, които се извършват в болницата, биха могли да се извършват и в извънболничната помощ, но затова тези лечебни заведения трябва да бъдат предварително подгответни, т.е. трябва да бъдат обезпечени кадрово и откъм апаратура. По този начин ще бъдем изключително полезни, защото ще се редуцират голяма част от хоспитализациите, а и ще се намали отсъствието от работа на тези хора, които пролежават в болниците.
Управителят на ДКЦ 5 е на мнение, че трябва да се даде възможност в доболничната помощ да работят и специализанти. Сега това е възможно само в болниците и при общопрактикуващите лекари (ОПЛ). За диспансеризациите също трябва да се даде възможност за избор на пациентите дали да бъдат диспансеризирани при ОПЛ или при специалист, допълни Яна Кашилска./Радио Пловдив
Снимка: Фейсбук
