На 21 май Българската православна църква почита паметта на светите равноапостоли Константин и Елена.
Император Константин остава в историята с Медиоланския едикт от 313 г., с който обявява свободата на християнската вяра в Римската империя и постановява пълна веротърпимост, давайки на езичниците правото да извършват своите обреди, а на християните – свободно да почитат своя Бог. През 325 г. свиква и Първият вселенски събор против ереста на Арий.
Владетелят премества столицата на империята от Рим във Византион, а след смъртта му в негова чест градът е кръстен Константинопол.
Император Константин благоговеел пред знамението на Кръста Господен. Той изпитвал желание да го открие, но смятал себе си за недостоен, тъй като като воин е пролял много кръв. Помолил своята майка – Елена, известна с благочестивия си живот, да отиде в Светите земи и да открие кръста, на който е разпнат Христос. Облечена в скромни дрехи и сливайки се с тълпата, Елена поела своя път на изток в своето поклонение пред Бога и успяла в мисията си.
Кръстът бил положен в сребърен ковчег и оставен за съхранение в новопостроен храм. На Велики петък той е изнасян за поклонение. Напускайки Йерусалим, Елена взела частица от Кръста в дар за своя син.
Празникът има важно място в българския обреден календар. В много селища на Югоизточна България и Родопите се изпълняват нестинарските огнени игри. В празненството участва цялото селище, но в огнената жарава играят само призваните: духът на светеца се вселява в тях, „прихваща ги“ и подчинявайки му се, те вещаят от негово име.
Обикновено нестинарите са жени и мъже от един и същи род и умението им се предава по наследство. Сутринта те се събират в параклиса на светците, където се съхраняват техните свещени икони и нестинарският тъпан, съпровождащ обреда. Там приижда цялото село. Всеки носи печени агнета, хлябове и погачи, ракия и вино. Населението устройва „панигир“ – обща трапеза, придружена с песни и игри. Младите запалват голям огън, който до вечерта трябва да прегори. Тогава с иконите в ръце нестинарите прекрачват с боси крака в жаравата и пристъпват бавно под ритъма на тъпана. Вярва се, че по време на своя танц те могат да влязат в контакт със светците Константин и Елена, които им помагат да пророкуват и да лекуват болести.
Според народните вярвания на този ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.
Имен ден празнуват: Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка, Елеонора.
Снимка: iStock
