Почитаме Св. св. Кирик и Юлита, започват горещниците

На 15 юли почитаме паметта на светите мъченици Кирик и Юлита, и на равноапостолния княз Владимир.

Св. Юлита била вярваща християнска от Икония (град от вътрешността на Мала Азия), имала благороден произход, от рода на някогашните римски императори. Рано овдовяла и поради гоненията на християните при Диоклетиан, оставила богатствата си, взела тригодишния си син Кирик и с две верни прислужници отишла като странница в Селевския, а оттам заминала за Тарс Киликидийски. Там тя била разпозната като християнка и по заповед на управителя Александър отведена в откритото за народа съдилище.

Мъченицата смело застанала пред управителя с детето на ръце и запитана за името, рода и родината отговорила:

„Името, произхода и родината ми е Небесното Царство на моя Христос“.

Разгневеният Александър взел детето ѝ и заповядал да я измъчват безпощадно. Малкият Кирик не откъсвал очи от майка си , плачел и викал: „Аз съм християнин, пусни ме при майка!“

След това се отскубнал от ръцете на управителя и издрал лицето му с нокти. Тогава изпадналият в ярост Александър хвърлил момчето на земята и го заритал. То полетяло надолу по каменните стъпала, в чиито остри ръбове се разбила главата му и то предало святата си и непорочна душа в Божиите ръце. Така светият отрок Кирик се увенчал с мъченически венец.

Святата му майка била подложена на различни мъчения още известно време. Виждайки несломимото търпение и безпримерно мъжество, началникът я осъдил да бъде посечена с меч.

Това станало в 304 година.

Нека молитвено призовем помощта на светите мъченици Кирик и Юлита, да ни бъдат те застъпници пред Бога, за да преодолеем духа на идолопоклонството в нашия живот и познавайки Бога като Дух и Истина, в дух и истина да Му се покланяме и да Го обичаме.

В този ден почитаме и светия княз Владимир, внук на света Олга. Той приел християнството и покръстил Киевска Русия в края на X век. Нарича се равноапостолен, защото като Христовите апостоли има основна заслуга за просветата на русите със светлината на вярата.

Имен ден празнуват Владимир, Владимира и Господин.

От днес започват горещниците.

Те са три дни в края на месец юли (28 – 30 юли в григорианския или 15 – 17 юли в юлианския календар) в българския народен календар, празнувани в чест на огъня и главно за предпазване от огън и мълнии.

Периодът съвпада с църковните празници на мъчениците Кирик и Юлита, Атиноген и Марина Антиохийска, наричана също Марина Огнена.

Обичаят е разпространен основно в Северна и Западна България, както и в югозападните български етнични територии. Според народното вярване Горещниците са най-горещите дни в годината. Тези три дни имат собствени имена. В Северна България те са: Чурлѝга, Пърлѝга и Марина Огнена, а в Южна – Лю̀та, Чуру̀та (Чюру̀ка) и Опалена Мария.

В този период се забранява всякаква полска и домашна работа, тъй като се смята, че иначе огън ще изгори къщата или имота (стоката). Вярва се, че нивата (и особено ожънатите снопи) се запалвали от само себе си, тъй като огън слизал от небето. Забранява се изнасянето на огън извън къщата. Най-строго се пазят първият и последният горещник. Вярването, че огънят слиза сам от небето (обикновено под формата на светкавица), обуславя и локалните имена Блъсъци и Германовци (тъй като се вярва, че св. Герман е един от повелителите на гърма).

В Елинпелинско (с. Желява и др.) по тези три дни се гадае какво ще бъде времето през месеците януари, февруари и март, първият, вторият и третият горещник отговарят съответно на месеците януари, февруари и март. Ако горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, ако е хладен – предвещава студ и виелици. Във Велешко на този ден празнуват занаятчиите, чиито професии са свързани с огън. През тези дни хората се къпят в лековити извори, защото се вярва, че тогава силата им е особено голяма.

В по-старо време на първия ден вечерта се изгася огънят във всички огнища в селището, на втория не се пали никакъв огън, а на третия (Св. Марина) насред селото се пали нов огън (жив огън, божи огън), от който взимат всички стопани и подновяват огъня в своите огнища. Това е свързано с вярването, че на този ден от небето сам пада огън и че Света Марина е повелителка на огъня.

Свързани статии