7 юли е денят, в който християните почитат паметта на Света великомъченица Марина. Тя е известна сред католиците като Света Маргарита Антиохийска (или Дева Маргарет на английски: Margaret the Virgin) и се празнува на 20 юли, когато православните християни празнуват деня на Свети Илия. Света Маргарита е призната за една от Четиринадесетте Свети помощници – покровителка на децата.
Светицата е родена в Антиохия Писидийска и е била дъщеря на жрец идолопоклонник. Въпреки възпитанието в идолопоклонничество, Марина, повлияна вероятно от своята дойка, както и на някакъв странстващ проповедник, става християнка на 12 години и решава да посвети своята девственост на Бога.
Когато баща й споделя с нея, че планира да я омъжи, тя му казва, че се е обрекла на Иисус Христос и, че не и трябва земен съпруг, защото нейният небесен годеник я очаква. Баща й обаче решава да я задоми за един от военачалниците, на които император Диоклециан най-много разчита за провеждането на новата му репресивна политика, спрямо християните. Той се казвал Олимврий и бил управител на област. Бил покорен от красотата на 16-годишна Маргарита, но тя отказала да се омъжи за него, тъй като се е обещала на Исус Христос. След като молбите, богатствата и разкошът не успяват да я разколебаят, Олимврий решава да сломи съпротива на девойката, като я изпраща в затвора. Той заповядва да я бичуват с камшик, но не успява да я сломи.
Според преданията за Света Марина, докато прекарва нощта в тъмницата, тя е сподобена от Бога, със среща с Велзевул, след като сама изявява желание да се вкопчи в двубой с него. Отначало той праща срещу нея един дракон, когото тя побеждава с кръстен знак, разпаряйки му корема, след като той я глътва. После побеждава него самия словесно.
На сутринта се оказва, че раните й много бързо са зараснали и вече не личи да е била измъчвана. Тъй като девойката не се отказала от вярата си в Христос, тя отново е подложена на изтезания, този път по-жестоки, а раните й са обгорени. Чувайки я да се моли на Исус за кръщение (тъй като до този момент не е кръстена), Олимврий нарежда на палача да я натика вързана в каца с вода (или в басейн, пълен с вода). Когато излиза (при това развързана) тя сияе от щастие и пее химни, убедена, че е била наистина кръстена от самия Бог. Накрая управителят Олимврий заповядва да я изведат извън града и да я посекат с меч. Така тя умира в 4-тата година на Диоклециановите гонения – към 306-307 г.
В българските народни вярвания, светицата е наричана Огнена Марина и символизира небесния огън. Тя е покровителка на жътвата, нивите и сеитбите. Според църковния канон тя се изобразява на трон, като лявата ѝ ръка е пред гърдите, а в дясната държи кръст. Празникът на светицата е в третия ден от т.нар. „горещници”.
По традиция най-строго се почитат първият и третият горещник. Знае се, че каквото и да се изработи в тези дни, ще изгори, а жените не се захващат с никакви ръкоделия. На 17 юли се пали жив огън, който се прескача за здраве. От него всеки взема, за да запали домашното огнище.
Казват, че през тези дни и от най-засъхналите корита бликва вода и който се окъпе в тази топла вода, няма да боледува през цялата година. Започват седенките, изпълнени с магии за любов.
Света Марина се приема за закрилница на град Созопол. В Пловдив храмов празник има митрополитският храм „Св. Марина“, където днес в 9 ч. ще бъде отслужена празнична литургия от митрополит Николай.
Имен ден на този ден имат Марин, Марина, Маринела.
