Новият кмет на Войнягово Петър Градев излезе с първия си призив за благотворителна и родолюбива кампания в селото. В профила си във Фейсбук Градев написа:
„Уважаеми жители на село Войнягово, От днес започваме събиране на средства за възстановяването на навеса пред училището-музей „Васил Левски“ на село Войнягово. Всеки желаещ може да направи своето дарение в кметството на село Войнягово или в кафене „Под навеса“.
Старото училище се намира в черковния двор на Войнягово и е възстановено от жителите на селото в памет на Апостола.
Васил Левски идва в селото на 23 април 1864 г. Празник е – Гергьовден. „Певците пееха и свещеникът бе почнал литургията. В момента, когато очите на всички бяха обърнати към светия олтар и тихо се молеха, влезе в храма млад, строен момък, с кръшна снага, с ясно лице, с живи проницателни очи, с едва наболи мустаци и отрязана отзад златоруса коса. Той се спря при певците. Дрехите му свидетелстваха, че е гражданин. Погледите на всички се отправяха към него. И жените тозчас отгатнаха миловидното лице на дякона и захванаха тихо да шепнат: „Това е дякон Игнатий, който се е раздечил по Великден и е дошел да се глави тук за даскал“.
Младият учител бързо завладява сърцата на млади и стари в селото. В учебната работа той въвежда новата взаимоучителна метода. Суровата дисциплина и наказанието замества с авторитета, внушението и строгия поглед. През горещите дни Левски извежда учениците си из околностите на селото, където прекарват в игри и занаяти.
Любовта на децата към учителя покорява и сърцата на бащите. Неусетно младият учител се сближава и със селяните. Будните младежи посвещава в белградските събития и дейността на Раковски. С увлечение им говори за подвизите на хайдути и войводи. По-смелите започва да обучава във военна гимнастика и стрелба. С верни другари и пламенни младежи Апостола поставя основите на „Тайното братство“, което по-късно ще прерасне в революционен комитет.
Във Войнягово Васил Левски учителства близо две години – от май 1864 г. до края на март 1866 г. Без да завърши учебната година. Той внезапно напуска селото, за да се озове в Добруджа, а оттам през следващата година във Влашко и в четата на Панайот Хитов. По-късно при обиколките си през Стремската долина Левски отново посещава Войнягово.
„Като разбрали войняговци за неговата гибел, били черковните камбани цяла седмица без да спират и все стояли там, дето Левски пял в храма и дето учил децата. Жените от жалост към него хвърлили шарените кърпи и сложили на главите си черни. Носят ги и до днес.“
Едва ли има друго предание, което така ярко разкрива народната мъка по смъртта на Апостола.
Снимки: Фейсбук
