Коледа започва в първите часове на 25 декември. Той е своеобразно продължение на Бъдни вечер.
Всяко събитие от живота на Господ Иисус Христос е празник за вярващите през всички времена.
Празнуваме раждането, сретението (посрещане), кръщението, преображението, възкресението, дори обрязването Му (но не заради самото действие, а защото според еврейския обичай на този ден, осмия от раждането, при обрязването се дава и име на детето).
А ние помним думите на свети апостол Петър, казани пред юдейските първенци: „Под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим“ (Деяния 4:12).
Сред всички тези знаменити дни най-почитани са Възкресението и Рождеството.
Днес честваме явяването в човешка плът на Спасителя на света, но за вярващите по-голям празник е Възкресението, защото е върховата точка на спасението на цялото човечество.
За раждането на Иисус разказват двама евангелисти – Матей и Лука. Без големи подробности всеки един от тях предава по някои от събитията около това неповторимо и спасително Рождество. Научаваме как заченалата по свръхестествен път Дева Мария идва с Йосиф (възрастния мъж, на чиито грижи била поверена) във Витлеем, за да се „запишат“ по време на заповяданото от император Август преброяване на населението. Защото и двамата били от племето (коляното) на Юда и рода на Давид, а Витлеем бил град на това племе. Наближавало света Мария да роди и затова се движели бавно, а като пристигнали, в града вече нямало места.
Подслонили се в пещера, използвана от овчари за стадата. Там в една нощ се родил малкият Иисус и бил положен в яслите. В този миг пастирите, които били с овцете на полето, чули ангелска вест за раждането на Спасителя и призива на славното събитие: „Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците – добра воля!“, пише БТА.
В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.
Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата „календе“). До IV век в Календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания. Именно в дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото разпространение на християнската религия, раждането на слънчевия Бог било свързано със символичното име-определение, дадено на Христос като „слънце на правдата“. Постепенно Богът на слънцето се идентифицира със слънцето на правдата – Христос, а рождения ден на езическия бог се превръща в негово рождество.
През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа – сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася частица от светостта на небесния мир – красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).Народната традиция е свързана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“. Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.
Коледарите обхождат домовете, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др. След като си разпределят краваите, останалите продукти коледарите разпродават, а събраните средства даряват на бедните, църквата, на училището или читалището.
Всички ходят на църква. Прави се традиционното общоселско хоро. На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки – месо, зеле, гъби, праз, тиква и др. Основните ястия през този и следващите са приготвени от свинско месо.
На трапезата днес се слагат пита, баница, пача, печен дроб, пастърма със зеле, свинско с праз, печена кокошка.
Имен ден празнуват Емил, Ицо, Ичо, Младен, Радка, Радо, Рад, Радомир, Радомира, Радослав, Радослава, Радостин, Радостина, Христалина, Христо, Христи, Христин, Христина, Христофор.