На 20 юли Българската православна църква почита паметта на свети пророк Илия – един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в единия Бог.
Илия бил еврейски пророк и възвестявал волята на Бога пред царя и народа. Родил се през IX век преди Христос в град Тесви, област Галаад, на източния бряг на река Йордан, и живял по времето на цар Ахав. Царицата Йезавел се увличала в езическите вярвания и убедила Ахав да поставят в Самария идол на местното ханаанско божество Ваал. По примера на царското семейство народът започнал да принася жертви на идола, включително и човешки. А служителите на единия истински Бог били преследвани.
Обикнал Бога и Неговия закон от все сърце и душа, Илия не можел да търпи нечестието и беззаконието. Затова след негова гореща молитва Бог „заключил“ небето и три години и половина не валял дъжд. Започнало гонение срещу пророка и той предложил на Ахав жреците на Ваал и Илия да принесат поотделно жертви и чиято жертва се запали с огън от небето, неговата вяра да се приеме за истинска. Царят се съгласил. Заклали жертви. Жреците на Ваал напразно се молели, но нищо не станало. А върху жертвата на пророка паднал огън от небето и я изгорил. Народът видял това и се поклонил на истинския Бог, а жреците били избити. Тогава обилен дъжд напоил земята.
В Трета и Четвърта книга Царства на Библията се говори за различни чудеса, станали с пророка чрез Божията сила. За тях говори и Иисус Христос в Своята проповед. При предсказанието за раждането на свети Йоан Кръстител архангел Гавриил посочва, че Христовият Предтеча ще има „духа и силата на Илия“, което се изпълнило по-късно. При преображението на Иисус Христос на планината Тавор апостолите видели Илия и Моисей да разговарят със Спасителя.
Пламенният Илия пророкувал 25 години, а накрая при река Йордан бил грабнат на огнена колесница и жив отнесен на небето. Благодатта му се предала на неговия ученик пророк Елисей.
Денят на свети пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници.
Много от православните храмове у нас, особено в Югозападна България, носят името на пророк Илия, украсяват се с неговата икона, а християните търсят небесното му покровителство. Вярващите почитат светеца, който е покровител на светкавиците и гръмотевиците и пази реколтата на стопаните от пожари.
Свети Илия носи дъжд и влага, и закриля живота. Заради силата, която притежавал, нашият народ го нарича Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. В народните представи той препуска по небето със златна колесница, от която изпраща огнени стрели.
В българския народен календар Илинден е най-обичаният летен празник по време на жътва и вършитба. На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за свети пророк Илия, който кара огнена колесница с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благополучие, хубаво време и плодородие.
Най-честити на празника са именниците и занаятчиите – кожухари, самарджии, фурнаджии, защото свети пророк Илия е техен патрон – покровител.
На Илинден селските стопани у нас правят молебени за дъжд, а в отделни региони в България в деня срещу празника се извършва и обредното гонене на змей – символ на сушата.
Този празник в България носи и друг знак, не по-малко огнен – Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година.
Това е една от най-пламенните и трагични истории в историята на страната ни по време на турското робство, тежка последица от решенията на Берлинския конгрес след Руско-турската освободителна война. По стар стил този ден е бил на 2 август, когато се е отбелязвал Илинден. Но независимо, че не е точната историческа дата денят на свети Илия е повод да сведем глава пред героизма и самопожертвателността на въстаниците, които, уви, споменаваме веднъж в годината.
Имен ден празнуват: Илия, Илиян, Илияна, Илкo, Илкa, Илчо.
Честито на имениците!
Източници: БТА и dariknews.bg
