130 години навърши на 4 ноември тази година библиотеката в НЧ „Св. Св. Кирил и Методий-1894г.“ – гр. Първомай. Този уикенд в читалището отбелязаха освен 130-та годишнина, също и 65-та годишнина от създаването на детския отдел в библиотеката.
„Пазим миналото, градим настоящето с мисъл за бъдещето!“, е девизът на културната институция.
Първото решение на някогашното читалище „Будилник” през октомври 1894 г. е, да създаде библиотека, очевидно съзнавайки, че думата „читалище” идва от „чета”, т.е. това са домове за четене. На 4 ноември същата година това решение става факт – открива се за ползване от гражданите читалищна библиотека с читалня към нея.
Ако надникнем в Летописната книга на „НЧ Св. Св. Кирил и Методий – 1894г. – гр.Първомай“ , ще видим, че тогавашните настоятели са много взискателни по отношение реда в читалнята и стопанисването на книгите и списанията. „По дежурството всеки ден в читалнята има човек от ръководството, който се грижи за реда и тишината”. От протокол на Настоятелството се вижда, че: „ръководството е сериозно разтревожено от факта, че отделни посетители в читалнята пишат и говорят високо и с това пречат на останалите да се занимават спокойно. Ръководството ги предупреди, но резултат няма. Ето защо, ще искаме намесата на кмета, който да извика и мъмри тия недисциплинирани граждани.”
На годишно отчетно събрание през 1895 г. е избран първият библиотекар Стефан Ганев. Читалнята и библиотеката са в наето помещение край ЖП линията в къщата на Ганю Атанасов. През 1925 г. библиотеката се мести в къщата на Павел Ковачев, а на следващата година – в старата гимназия. По-късно, с разрешение на Министерството на народната просвета, физкултурният салон в новото училище е предоставен на библиотеката „за 101 години”. Повече от 25 години това помещение служи на читалището за почти цялата му дейност.
Преломен момент в дейността на библиотеката настъпва през 1948 г., когато започва работа като библиотекар Момчил Момчилов. Той завършва библиотекарски курс и веднага се заема с ново, основно подреждане на библиотечния фонд и съставя каталози. За тази огромна работа му помагат ученици от гимназията. Пак по това време е открита лятна читалня. През 1950 г. Момчил Момчилов напуска щатната длъжност, тъй като е назначен за директор на Начално училище „Отец Паисий”. От онази преломна 1950 г. до смъртта си е като баща на библиотеката.
След Момчил Момчилов в библиотеката работят Божанка Стефанова, Минка Николова, Петра Ковачева – все жени млади и интелигентни. През 1960 г. се очаква голямо събитие – откриване на новия читалищен дом. В Летописната книга четем: „Със своя доброволен труд членовете на Управителния съвет и щатните служители набавиха не само голяма част от инвентара на библиотеката, но и боядисаха сами стелажите на книгохранилището и изциклиха пода на заемната на библиотеката”.
На 28 декември 1960 г. в 17.00 часа вратите на новата библиотека са отворени. От този момент нататък дейността на библиотеката бележи разцвет, става ясно от книгата „Поклон на тебе, дом „Будилник” от з.ч.д. Иван Караславов.
Една голяма част от нашето общество, все още възприема библиотечната институция като нещо традиционно, класическо и трудно променящо се.
130-годишната история на Централна общинска библиотека при О”НЧ Св. Св. Кирил и Методий – 1894г. гр. Първомай” опровергава това твърдение. Тя умее да поема своята отговорност пред миналото и бъдещето. Днес, фондът наброява 28195 библиотечни единици. Системната и последователна грижа за развитието му разрешава на библиотеката да е в състояние да обслужва населението на града. Тя разполага с богат справочен фонд, който се попълва периодично.
Обликът на библиотеката се определя и от автоматизацията на библиотечните процеси . Библиотеката работи с най-новите съвременни модули – Регистрация на читатели, Заемане за дома, Библиотечна статистика, Регистрация на библиотечни документи, Ретроконверсия, Каталогизация и Индекс, Инвентаризация. ЦОБ е първата в страната с пълна автоматизация.
Днес библиотеката отговаря на съвременните изисквания – с книгозаемна и читалня за възрастни, детски отдел, отдел Централизирано комплектуване.
От библиотеката благодарят за разбирането, подкрепата и насърченията, които получават от Читалищното ръководство и община Първомай, за да успява книжният фонд да функционира пълноценно. Оттам благодарят също и на спомоществователите и дарителите.
В своята 130 годишна история нашата библиотека има върхови постижения, но има и спадове. Те са обясними с факта, че като обществен феномен, тя е подвластна на обществените закони. Днес, поглеждайки назад можем да кажем, че цялата дейност на библиотеката е една несекваща амбиция да се служи на хората. Тези думи може би звучат високопарно, но са верни.
Тук е мястото да отдадем дължимото на библиотечните специалисти, градили през десетилетията този имидж. Връщайки се назад в годините, до далечната 1954 г., когато в библиотеката започва работа Мария Кочева, която отдава 30 години от своя живот на библиотечната работа. Тя с много амбиция, умение и любов успява да завоюва подобаващо място на библиотеката в културния живот на града и да издигне нейния авторитет.
През 1959 г., когато се открива Детски отдел, е назначен още един библиотекар, който да обслужва малките читатели. Дафинка Киркова посвещава 20 години на работата с деца.
В библиотеката през годините работят: Маргарита Стайкова, Василка Мутафчиева, Емилия Ангелова, Елена Примова, Гинка Иванова, Валя Георгиева, Соня Коджабашева, Ана Сиракова, Петранка Стоянова, Диляна Глушкова, Десислава Миткова, Мария Спасова, Анастасия Ганева.
Главни библиотекари след пенсионирането на Мария Кочева са Василка Мутафчиева , Маргарита Стайкова, Емилия Ангелова, Петранка Стоянова. От 2021г. – Диляна Глушкова.
В библиотеката на читалището няма нищо уникално. Това, което я прави уникална са хората, тези, които превръщат едно хранилище на книги в библиотека. Една голяма част от библиотекарите, обвързват с нея целия си трудов път, защото библиотечната професия е тяхно призвание. Поглеждайки към бъдещето, твърдо сме убедени, че следата, която оставят работещите сега в библиотеката, ще бъде не по-малко значима.
Няма спор, че бъдещето принадлежи на информационните технологии. Действително интернет услугите стават все по- незаменими. Но ако говорим за четенето за удоволствие, за четенето на хубави книги, на хубави стихове, не вярваме, че съвременните технологии ще изместят книгата от сферата на духовната потребност на човека.
Нека вървим към новото, но да пазим традицията!
Честит 130-годишен юбилей!
