Радка Каракитукова е родом от с. Паничери. Завършва гимназията в Хисар и специалността „Начална педагогика“ за учители с висше образование в Благоевград. След завършване започва работа като начален учител в училище „Христо Смирненски“ в Хисар, където работи до настоящия момент. Тя има стаж като учител повече от 37 години.
Радка Каракитукова е омъжена. Има две дъщери, близначки, и едно внуче.
В продължение на 20 години учителката играе в самодейния театрален колектив „Театър без диплома“ към читалището в Хисар. „Това бяха прекрасни години с интересни постановки и любими роли. Пътувахме в цялата страна за фестивали и представления. Щастлива съм, че съм била част от всичко това. Имах много положителни емоции. Давах много от себе си, но в замяна получавах в пъти повече любов и хубава енергия, защото обичам театъра. Театърът, киното, и литературата са в душата ми. От няколко години продължавам да гледам постановките и да се радвам на колегите си“, споделя Радка Каракитукова.
– Госпожо Каракитукова, ден ни дели от 24 май – Денят на българската просвета, култура и на славянската писменост. С какво чувство посрещате празника?
– Това е празник, който обичам от дете. Като учител всяка година ме завладява невероятно чувство. Смятам, че това е най-хубавият български празник. Не подценявам всички останали събития, които честваме, но 24 май е най-големият символ на българщината. Похвално е това, което ни е запазило като българи през вековете – буквите, както и пренесеното уважение към знанието и към науката. Това е изключително ценно, защото колкото и да обичаме да се самокритикуваме като народ, фактът, че през вековете сме запазили тази жажда за знания – децата да учат, да бъдат грамотни, да имат интерес към науката – в това е българската духовна сила. Това ни е съхранило, като дух и като вяра и затова празникът за мен е изключително вълнуващ. Мисля, че и в каквато друга професия да бях, този ден щях да го обичам, защото знанието и науката дърпат един народ напред.
– Как избрахте учителската професия?
– От дете исках да стана учителка. Но имах колебания между това да бъда начален учител или преподавател по български език и литература – защото учителите ни в гимназията бяха невероятни. И към тях останах до днес с огромно уважение. Учителите ми в моето родно село Паничери също бяха изключителни и завладяващи. Почеркът ми до ден днешен е като на моята учителка в началното образование. И не само моят. Много сме нейните последователи. Учителите в Хисар с подхода си на преподаване затвърдиха, моята голяма любов към литературата и затова клонях и към българска филология. Когато ме приеха за начален учител и започнах работа, колебанията ми свършиха.
– Работите с малки деца, които тепърва откриват света на знанието. Какво е да учиш малчугани, току–що прекрачили прага на училището?
– От първия ми ден в училище смятам, че съм благословена от Господ, че точно това започнах – работа с малки деца. Оказа се, че там ми е силата. Няма нищо случайно в този живот и това е нещо, което обичам през всичките години на учителстването ми. Буквално всеки ден благославям съдбата, че работя това. Защото да обичаш това, което работиш, е наистина уникално. Много колеги казват, че най-трудното е да поемеш малкото неуко дете, без навици и умения и да изградиш от него ученик, който за 4 години да усвои знания, навици и умения. Да, много е трудно и няма рецепта за това, освен много любов. Просто трябва да обичаме децата и да обичаме това, което правим и нека за миг да не се щадим. Полагам много труд, от който всеки ден виждам резултати. Да, вярно е, че от семействата и детската градина идват подготвени, но при нас в училище изграждаме други умения и навици, които трябва да имат като ученици.
– Кое е най-важното и на какви навици искате да научите Вашите ученици?
– Първо започвам със запознаване с училищната среда, с правилата. Това, което е много важно, е че детето на новото място трябва да познава правилата. Твърдя, че децата са щастливи, когато познават правилата. Грешно е разбирането, че трябва да имат свобода и да не ги ограничаваме. Когато познават правилата и ние изискваме от тях да ги спазват, те се чувстват много по-добре в един подреден свят.
Започваме с хващане на ръчичката, изписване на буквите, обясняване на всяко едно понятие. Работата с малките деца в начален курс е полагане на основата за всички по нататъшни техни умения – за концентрация, за четене, за писане, за логическо мислене. Всичко това се изгражда стъпка по стъпка от първи до четвърти клас. Те стъпват на тези умения, за да продължат нагоре и да станат успели хора.
– Как насърчавате творчеството у децата – талантът им да рисуват, да пеят, да свирят, танцуват, рецитират?
– Дисциплините с творческа насоченост ги наричаме технически. Това са предметите по изкуствата. Музиката, изобразителното изкуство, технологиите, предприемачеството-наследник на трудовото обучение, физическото възпитание. Тези предмети са основополагащи, не надграждащи. Една личност за да се изгради пълноценно са нужни база знания и умения, с които да борави, но също толкова важно е каква душевност ще изгради един човек, чрез отношението му към изкуството. Затова песните и музиката съпътстват постоянно живота и децата ги обичат. Децата рисуват за удоволствие. Те са искрени. Учителите само внимателно направляваме да стават по-добри, защото всяко изкуство има тънкости и ние им помагаме. Децата се чувстват прекрасно когато пеят, рисуват, танцуват или майсторят различни предмети. Обичат новото, то ги завладява, показват различни лица и умения, и това е хубаво. Има деца, на които по базовите предмети им е трудно, но в изкуствата са много добри. Децата имат по-чисти идеи и са по-интуитивни. Бързо намират нестандартно решение на стандартен въпрос. Това е уникално. Нямаме ден, който да прилича на останалите. Всеки ден е с различно преживяване и е интересен по своему.
– Включват ли се родителите в образователния процес?
– Това е един триъгълник, както го наричаме – учител, родител, ученик. И ако няма синхрон не е добре. На всеки родител още в началото обяснявам, какъвто и въпрос да има нещо хубаво или лошо, проблем някакъв – да го обсъждаме заедно. Когато нашето общуване е нарушено – страда детето и затова през годините много съм държала да общувам с родителите често и спокойно, искрено защото това е начинът едно дете да върви напред, когато учителят и родителят са ръка за ръка и споделят. Ние виждаме децата в училище, а родителите вкъщи, а децата имат различни проявления към различната среда, и ако я няма тази връзка, не може да има развитие. Работата с родителите е важна и затова с годините съм изградила подход да предразполагам. Стремя се периодът на респект да е кратък и след това казвам на родителите, че съм на разположение по всяко време.
– Вие сте уважаван учител с много опит. Кои са най-важните качества, които трябва да притежава един добър учител?
– Качествата са много, но се събират в няколко думи. Трябва обичта към децата да идва от вътре. Това не е чиновническа работа, която можеш да свършиш, без особена любов към това, което правиш. С децата трябва сърцето да ти е с това, което правиш, и тогава има резултат. Започвам и завършвам с любовта към децата и работата и бих допълнила – търпението, човещината и разбирането на другия – детето и родителя. Когато имаш някакъв казус и се чудиш как да подходиш, си представи, че срещу теб е твоето дете. Какво би искал да се случи с твоето дете и как би искал да постъпят другите с него, и тогава по-лесно се решава. Трудното е когато гледаш на детето като на ученик, който е длъжен да прави нещо и ти си в позицията на надзирател, който трябва да се скара. Мисля, че са важни правилата – защото това на първо място са хора, и на първо място са деца. Те оценяват кога учителят е загрижен за тяхно добро и се подчиняват, дори когато понякога нещо не им харесва. Човешкият фактор е най-важният. Ако има любов и разбиране към детето, то го оценява. Нито едната крайност, нито другата е добра. Нито абсолютната строгост, която държи децата в излишно напрежение, нито пък липсата на правила.
– Вие работите близо 40 години като учител. През годините човешките ценности се променят. Как приемате тези промени?
– Човек трябва да бъде професионалист. Да работи със сърце и отговорно в екип с колегите. Но да е скромен. Работя близо 40 години като учител, но не смятам, че знам всичко. Всеки ден се уча и го казвам на децата. Човек не научава всичко през живота си, но важно е желанието и старанието да учиш и като не знаеш нещо да го научиш. Казвам на децата да не се срамуват ако не знаят, а да се срамуват, ако не искат да го научат. Ценностите са различни, а аз работя с внимание към старите ценности, затова имам със себе си проблеми за това как подготвям децата за бъдещето. Животът ни е различен от преди, но смятам, че има вечни ценности. В нашето училище има много млади колеги и се радвам на това съчетание между опит и ентусиазъм.
– Кои са по-важните проекти, по които сте работили?
– Първият проект беше с ученици със затруднени образователни възможности. Помагахме на децата, които по-трудно се справят. Имахме проект с талантливи деца и за спорт. В последно време работим с Местната инициативна група в града. Работя с децата за усвояване на театралното майсторство – нещо, което ми е в сърцето и съм го правила. Две години работим с деца от третите класове и подготвяме театрални постановки. Имаме групи по математика, като с тези деца работим допълнително.
Повече от 4 години сме иновативно училище. Положителното в настоящия проект е, че съставяме нов предмет. Имаме свободата да избираме. Съставихме нов предмет „Обучение с приказка“ и го защитихме пред Министерството с програма. От първи клас работим с новия предмет – „Обучение с приказка“. Случиха се много добри неща. Всяка година е различно – във втори клас „Опознай родния си край“, а сега в трети „Опознай Родината“. Началният учител с поведението си всеки ден е модел, защото децата попиват всяка реакция. Изключително отговорно е да си учител, защото от това, което кажа, децата могат да формират в тях понятия и светоусещане за цял живот.
– Какви са пожеланията към колегите Ви по случай 24 май? А към учениците?
– Да бъдат здрави – те и техните семейства. Всички, които сме се посветили на тази професия, да я работим с любов и да не забравяме отговорността да бъдеш учител. Отговорността да формираш личности е голямо предизвикателство и нека всеки да осъзнае и с любов да го прави. На учениците желая здраве и по-добри дни, в които да изразяват себе си, да сбъдват мечтите си и да обичат знанието, което ще им служи цял живот.
Едно интервю на Чонка Енева
