Савчо Вълчановски има 70-годишна проектанска и строителна дейност, която продължава и днес. Той завършва техникум по архитектура в София. Работи в Карлово от 1953 г. последователно в Околийски съвет, отдел „Архитектура и благоустройство“, сектор „Капитално строителство“. По-късно в отдел „Капитално строителство“ в Окръжен съвет Пловдив и е началник на „Капитално строителство“ в текстилен комбинат „Теодосий Марков“. „Строителството на фабриката е мое дело. И ме боли сърцето като виждам какво е сега“, казва той. Повече от 23 години Вълчановски е директор на „Жилищно строителство“ в Карлово. Там се пенсионира.
По негови проекти са реализирани много обекти: мост в с. Богдан, жилищни кооперации, къщи, магазини, 15 животновъдни ферми в селищата на общината.
Като специалист от „Капитално строителство“ в Окръжен съвет Пловдив той осъществява инвеститорския контрол при изграждането на сградата на Културния дом в Карлово – Народно читалище „Васил Левски 1861г. “.
Господин Вълчановски, какво си спомняте за строителството на тази величествена сграда в центъра на нашия град?
Сградата, бе построена и пусната в експлоатация за 2-3 години в началото на 60-те. През септември 1964-та стана официалното откриване. Беше извън лимитен обект. Това налагаше местната власт да осигурява финансиране.
Сградата е проектирана от асовете на България. Те бяха професори в Инженерно-строителния институт – София. Даваха знания на студенти по архитектура и строителство и бяха най-добрите. Това са арх. Владимир Лазаров, който е карловец и брат на скулптора Иван Лазаров, арх. Иван Татаров, арх. Иван Иванчев, инж. Левчо Емануилов беше конструктора. Технически ръководител на обекта – арх. Генади Маринчешки.
Татаров беше много голям приятел с карловския художник Христо Бабиков. Двамата заедно са учили в Ленинград. Татаров беше рядко разбран човек. Той движеше всичко. Ако имаше детайли по строителството за изясняване го правехме с него. Поемаше неяснотите до най-дребните подробности, за да е изпълнено по технология.
Проектантите идваха редовно на проверка и следяха изпълнението от късо. Имаха голяма загриженост към обекта. Идваха един по един, а понякога всички заедно. Имаше добър авторски надзор. Грижеха се за обекта и той стана много внушителна сграда. Лятното кино, крилото на библиотеката, малката зала също. Това е един комплекс с много функции.
Кои бяха строителите?
Само местни хора. Строителната бригада от 6-7 човека беше карловска с бригадир Найден Четинов. Той беше изключително отговорен, съвестен и добър майстор. За довършителните работи имаше двама много големи майстори Григор и Цвятко от с. Васил Левски. Колоните отпред бяха малко криви, но те ги оправиха така, че и досега, 60 години по-късно, не са мръднали. И двамата бяха изключително способни строители. Бай Цвятко казваше, че с мистрия само човек не е правил. Бяха родени майстори и скромни хора.
Мозайката в горното фоайе е по идея и проект на големия художник Дечко Узунов. Самото изпълнение бе направено от един млад майстор от Габровския край, който работеше като мозайкаджия към строителната организация в Карлово. Художникът, вече на възраст, стоеше по цял ден до него и му даваше указания постоянно. Работата по мозайката продължи повече от два месеца. Майсторът беше много добър, не се сещам за името, но той се справи професионално.
Кадрите по строителството бяха почти местни хора. От вън не сме търсили строители – арматуристите, кофражистите всички бяха наши хора с опит. Аз също се включвах понякога – спомням си, че трябваше да се направят едни заварки за арматурата и тъй като в момента всички бяха заети и нямаше кой реших да ги направя. Радвам се, че още държат.
От кой бяха изработени ламперията в салона и дървените детайли в сградата?
Карловското предприятие, промкомбинат „Коста Митев“, измайстори всичко, което беше от дърво. Облицовката на салона, ламперии и останалите детайли.
Столовете бяха поръчани за изработване в София, но ние ги монтирахме на място. Сцената беше въртяща. Но не знам защо в последните години по чие указание е блокирана. Направиха дървено дюшеме и въртяща сцена няма.
Вътрешните ел. инсталации също са с карловски специалисти. В и К и парната инсталация ги правиха бригади от Пловдив.
Какво друго си спомняте от този строителен период?
Имаше финансова ревизия за проектирането на Читалищната сграда. Ревизорите от финансов отдел в Пловдив искаха да им отговорим защо проектирането е направено от тези архитекти, след като има толкова проектански организации в България. Отговорих, че това е решение на Изпълкома. Тогава той беше решаващия орган. Казаха ми, че ще наложат глоба. Излязох умислен и срещу мен на площада видях тогавашният кмет Стоян Читов, който познаваше и следеше работата ни. Разказах му. Той се върна с мен при ревизорите, за да защити проектирането и пое всичко върху себе си, след разговор с главния ревизор Дамелиев. И така благодарение на кметската аргументирана намеса се разминахме без глоба.
Снимки: архив НЧ „Васил Левски 1861г.“ – Карлово
Автор: Чонка Енева-журналист
