Пловдив отбеляза 138 години от Съединението на България. Церемонията на площад „Съединение“ в града под тепетата бе с променена програма – концертът и тържествената заря бяха отменени заради водното бедствие по Южното Черноморие.
На церемонията присъстваха президентът Румен Радев и председателят на парламента Росен Желязков, министърът на културата Кръстю Кръстев и др.
При драконовски мерки за сигурност бяха допускани дошлите на площад “Съединение” в Пловдив. Коли на жандармерията са заградили достъпа на коли към площада. На площада се влизаше през три контролно-пропускателни пункта и скенери. Не се допускаха хора с обемист багаж.
Държавният глава прие строя на почетните роти, строени на площада. Тържествената проверка се командва от ген.-майор Явор Матеев, командир на Съвместното командване на специалните операции.
„На днешния ден през 1885 г. Пловдив оповести триумфа на едно общобългарско дело – Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Вазов ще напише, че това е „една от най-лесните революции в историята, защото отдавна тя бе извършена в душите“. Само за броени часове мощното народно движение помете границата и една от най-големите неправди на Берлинския диктат“, посочи държавният глава в словото си по повод празника. И продължи:
„Водени от Санстефанския идеал, предците ни отхвърлиха изкуствената дилема „румелийци“ или българи и не допуснаха наложеното разделение да спре развитието на България. Дръзкият акт на един просветен народ, който отказва съдбата му да се определя от великите сили, защити правото ни да живеем в общо, свободно и достойно Отечество.
Днес ние не просто припомняме върховете на българското минало. Чествайки Съединението, ние почитаме и осмисляме свещения пример за единение на онези, които преди 138 г. с воля и решителност предначертаха пътя ни като нация.
Националното ни единение е кауза, която трябва да отстояваме, за да не се налага на следващите поколения да водят нашите битки за справедливост, за държавност и достойнство. Каквито и да са различията в обществото ни, вярвам, че отстояването на националната ни памет и традиции, гарантирането на достоен живот за нашите деца в свободна, правова и европейска страна, е обща кауза за всички нас.
Особено днес, когато в Европа продължава да бушува опустошителна война и да се обезценява човешкият живот, да се надигат гласовете на омразата и ксенофобията и да се анатемосва всяко инакомислие, да плащаме с растящо обедняване за нашето собствено лекомислие и примирение.
Нека този знаменателен ден да ни напомня, че само единни можем да преодоляваме изпитанията и да градим онази България, на която предците ни посветиха живота си. Че силата ни като народ зависи от всеки един, но и всеки българин трябва да усеща зад гърба си силата на държавата и подкрепата на всички останали. Така както всеки засегнат от поредното природно бедствие – този път в Югоизточна България, следва да чувства протегнатата ръка на държавата и обществото ни.
Поклон поред дейците на българското Съединение и техните завети. Да живее свободна и единна България“, завърши президентът.
Слово произнесе и кметът на Пловдив Здравко Димитров. Акцент в него бе идеята за единност, въпреки съществуващите различия.
„Тази вечер няма да започна така, както подобаваше да е в кулминацията на празника на Съединението ни. Но Съединението днес ни показа, че в трудни моменти, когато дори един наш съгражданин страда, ние сме длъжни да бъдем заедно. Времето и обстоятелствата ни подложиха на поредното изпитание, което можем да преодолеем само ако бъдем единни и солидарни.
Тази вечер, застанал пред паметника, който символизира един от най-великите исторически моменти, отправям апел – в мислите си да застанем пред онези герои, които преди 138 години извършват святото дело на Съединението. Без него днес България нямаше да бъде в тези териториални граници. Днес е денят, когато с развълнувани сърца искаме отново да припомним, че 6 септември 1885 година е не просто актът на Пловдивския преврат, а делото, в което се пресичат националната идея, българската решителност и европейското бъдеще. Няма да се връщам хронологично към случилото се преди 138 години, но има факти, които трябва да бъдат припомняни.
Камбанният звън от черквата „Света Богородица” е онзи така очакван сигнал, който по думите на Иван Андонов – очевидец и деец на паметните събития, „събра за минути едно множество около хиляда души съзаклятници и граждани, съчувстващи на съединението“. Същият Иван Андонов и Захари Стоянов заедно отиват при генерал-губернатора Гаврил Кръстевич, който, уведомен за случващото се, заявява: „Аз съм българин, имам заслуги и аз съм за съединението“. Действията на Кръстевич правят преврата безкръвен, а думите му успокояват народа.
Без Съединението на Княжество България с Източна Румелия Освобождението щеше да бъде грандиозен военен успех, триумф на мечтите, но именно днешният ден показва идеята за единност и общност. Ако свободата не бъде осмислена от колективното съзнание, ако не се усети целостта на народа, то тя няма да има своята истинска стойност. И точно днес, когато народът ни преживява поредната морална криза, когато сме разединени в идеите за правилния път, трябва да погледнем назад към миналото и да осъзнаем, че можем да надскочим себе си само ако гледаме заедно в общия път напред. Нашият народ е показвал, че в тежки моменти на изпитания е съумявал да преодолее личното, да победи индивидуалните стремежи, защото разумът вижда смисъла, че съединението наистина прави силата.
След първата решителна крачка на Освобождението следва крачката на обединението. Съединението на 6 септември 1885 година не е само момент на териториално обединение, не е само акт на съпротива срещу решенията на Берлинския конгрес, а е план за икономическо и културно развитие, вик към европейската дипломация, че тук, на Балканите, се ражда сила, с която трябва другите страни да се съобразяват. Съединението е актът, с който българите категорично заявяват себе си, волята си, целите си, но и бъдещето си. Именно на тази дата трябва да отбелязваме не само териториалното обединение, но и святата идея за етническата цялост, която се реализира в духовния и културния подем на тогавашните българи. Още тогава нашите предци приемат Съединението като акт на себепостигането, защото израстването на един народ минава през идеята за обединеност.
6 септември е денят, който заличава целия спектър от различия; денят, в който ние осмисляме ценността, че сме българи; денят, в който поглеждаме назад, но и уверено прекрачваме в бъдещето. Съединението е онази мяра, която регулира истинските ценности, която ни припомня кои сме, която ни разкрива защо сме тук. Съединението е сила, която започва от Пловдивския акт, преминава в европейския мироглед и се проектира в световния ред, а точно единството е онази невидима частица, която придава живот на материята. Именно в Пловдив намират пряк израз идеите на Левски за всеобщо обединение, защото силата наистина е в това да бъдем заедно и да постигаме мечтите си не чрез индивидуалните битки, а чрез предадения свят завет на Съединението.“, каза пловдивският градоначалник.
Поднесени бяха венци и цветя от името на президента, председателя на Народното събрание, премиера, министри, институции, партии и обществени организации. На колене бе почетена паметта на загиналите.
За първи път небето над Пловдив не бе озарено от празнични илюминации. В края на церемонията почетните роти преминаха в тържествен строй край официалните лица.
След тържеството президентът отиде при хората, присъстващи на площада и се ръкува с тях. Хората го поздравяваха, поднасяха му цветя, а децата с радост се снимаха с него.
