Кунка Бакалова е родена в Карлово. Завършва ОТ„Ген. Владимир Заимов“-Сопот, след което се дипломира от Пловдивската академия за музикално, танцово и изобразително изкуство с „Педагогика на обучението по изобразителното изкуство“ и специалности – живопис и скулптора. Тя е професионален художник-педагог. Подготвя ученици за кандидатстване с рисуване. За да им бъде максимално полезна взема и специалност по „Графичен и рекламен дизайн в модата“, както и „Детска и начална училищна педагогика“. Кунка Бакалова е собственик на АРТ център „Орхидея“ в Карлово от 2011 год.. Там работи Школа по изобразително изкуство за деца и ученици.
Креативната художничка е семейна. Има големи самостоятелни деца – дъщеря и син.
– Госпожо Бакалова, кое е най-важното при обучението на Вашите ученици?
– Важен е специалният подход към моите ученици. Стремя се да им бъда максимално полезна в различни насоки. Уча ги и на други неща, с които ще ги сблъска живота. Важен е подходът и какво ще им отговоря, когато ми задават въпроси. Така създавам добра връзка, а те продължават да ме търсят и в бъдеще. Не само за рисуване, споделят лични неща, искат съвети. За да подготвям децата добре трябва да знам какво се изисква максимално от тях, за да ги приемат. Досега нямам неприети ученици, които съм обучавала.
– Какви по-големи изяви имат децата от Школата по изобразително изкуство към АРТ център „Орхидея“?
– Представих децата от Школата в музея на Пикасо в Париж. Те участваха там в обща изложба. Също така в град Бохум, Германия, в самостоятелна изложба само на ученици от нашата школа. Бяхме представители на България на фестивал в Корея. Сега отново сме поканени и ще участваме с 20 малки художници. От Корея децата получават сертификати, изготвя се каталог с рисунките им, който ни изпращат. Не съм ходила в Корея, но организаторите на изложбите там ги чувствам много близки. С тях ще продължим да работим.
– Като професионален художник Вие имате изключително много изяви в различни точки на света през последната една година. Разкажете за тях.
– Бях единствен представил за България в Дубай, където лично участвах с една моя картина. Тя беше откупена, като колекционера, представя моята творба и на други изложби по време на приеми в големи хотели. След три поредни участия тази година не се включих и нямаше представител за България. Имам участия и съм единствен представител за България в Катар с картини в две поредни години на техни изложения. През лятото бяха представени мои картини във Флоренция и два пъти във Венеция, а през декември показах самостоятелна изложба във Виена и Карлово. В Париж също правих изложба, а преди месеци взех участие в обща изложба в Лувъра. В Иран и Турция имах представени картини. Член съм на Организацията на художниците в Корея. Имам купчина грамоти за участия от там. Миналата година с моя картина се представих на островната държава Мавриций, както и на Малдивите.
– Вашите участия в общи и самостоятелни изложби в различни държави са изключително много. Но, не по-малко са проектите и творческите изяви, по Ваша идея, реализирани в България. Разкажете за по-големите от тях.
– С откриването на АРТ центъра в Карлово стартираха два проекта. Единият е „Картина от мнозина“ с 3000 картини, в който първите години участваха само български художници, в последните издания творците са от всички краища на света. Другият проект, който стартира от Карлово е „Голямото рисуване на малките художници“. Провежда се на 1 юни от 13:00 ч. в 9 общини в страната, както и в Мадрид, Венеция, Бохум, Ватикана и други едновременно. В него участниците досега са 20 000. Децата рисуват върху опънато бяло платно в кръг, който символизира кръговрата на живота без начало и край. Рисуват върху дървени стативи, като всяка рисунка се рамкира и подарява. Имаме албум и публикуваме снимки с картините, които са нарисували децата върху платното, и кой е техният притежател. И за двата проекта, които са наши общи със скулптура Момчил Николов, организираме церемония за награждаване в Централен военен клуб, Спортен център „Пулев“ и НДК. Канили сме популярни личности като Йорданка Христова, Стефан Данаилов, Недялко Йорданов, Йордан Герджиков, Кубрат и Тервел Пулеви, Ники Кънчев и други да връчат статуетки, изработени от Момчил Николов.
– Вие сте организатор на различни пленери.
– Да така е. Организацията е доста сериозна. След всеки пленер има и съпътстваща изложба от нарисуваните творби. Пленерите са различни например „Пристан“, „Дамски пленер“, „Рибарски пленер“, „Парапленер“ „Родопска приказка“ и други.
Имах изложба в Барбизон – Франция, близо до Париж. Много харесвам Барбизонската школа, която е предшественик на импресионизма.Там усещането е различно, страхотно. Природата е живописна. Много искам да се върна там и да организирам пленер. Мечтата ми е да събера художници точно в Барбизон. Вдъхновена съм от това място.
– С Вашия безспирен творчески устрем създавате и работите по нови проекти? Кои са те?
– Направих нов проект „Корени“. Моите корени по бащина линия са от с. Стрелци. В парка на селото, където съм играла като дете, реализирах идеята с помощта на кмета Нешо Георгиев. През септември миналата година наредих в парка стативи, бели платна, бои и материали за всички участници. Рисуваха бабата, прабабата, майката и детето. Всяка картина беше на един род. И си помагаха при рисуването. Беше много вълнуващо. Картините ги запазихме. Подготвяме специална изложбена зала в селото, където да бъдат показани. Идеята е да запазим духът на селото в нашето съвремие. Картините ще бъдат изложени и всеки ще им се радва. Нарисувани бяха 25 картини. В началото децата бяха по-смели, бабите се въздържаха, но после и те започнаха да се включват в общата рисунка на рода. В бялото платно хората от селото изразиха своята емоция, своите мечти. Имам идея този проект да стане традиция и в него да включа много села. И в най-малкото населено място трябва да се намери коридор, стая, помещение, в което да бъдат изложени тези рисунки на различните родове. А те с годините ще се увеличават и променят. Ще организирам и откриване на тези изложби с участието на известни личности. Искам да бъде оценен труда на хората, които са рисували и те да почувстват това.
– Как финансирате многобройните си участия със самостоятелни изложби и в общи творчески изяви?
– Всички мои участия ги самофинансирам. Много неща създадох сама и в екип със скулптора Момчил Николов. С него работим от 2011 година. Съвместни са повечето големи проекти. Всичко ние си плащаме. Имам един спечелен проект по програма, за да осигуря бои и платна. В работата ми има много разходи.
– Как ги покривате?
– Трудна работа? Продавам картини, но не е достатъчно. Имам поръчки и правя картини по поръчка. Когато си позитивно настроен към хората и правиш нещата, без да искаш нищо в замяна – се получава. Не правя нещо, за да получа нещо. Правя го защото ми харесва, защото го искам, защото обичам да помагам. Галерията работи 12 години. Организираме изложби без нито едно заплащане досега. От нито един художник не съм взела процент за продажба на картина. Покани и плакати съм подготвяла и всичко съм правила в полза на гостуващите художници и в полза на изкуството. Тайно съм купувала картините им, когато няма продажба. Когато си галерист творците ти се доверяват. Когато съм в галерията съм галерист и мисля за гостуващите художници, а не за мои продажби. Когато имам моя изложба тогава рекламирам себе си и продавам картините си. Изкуството не е приоритет като хляба. То не се продава лесно. Не можеш да накараш хората на сила да влязат в галерията, камо ли да си купят картина. В галерията нека дойде, който има интерес, а не да събера приятели, които не могат да ми откажат. В България е трудно, защото за всяка идея трябва сам да си осигуриш финансиране, и ако не са хората, които са до теб и те подкрепят трудно може да успееш всичко да направиш сам. Ние реализираме проектите си благодарение на това, че имаме много приятели, доброжелатели и най-близките ни хора, семейството, е до нас.
– Какво Ви предстои?
– Предстои ми участие в пътуващата „Изложба на слънчевите лодки“ по река Нил в Египет. Бях чрез моя картина, която изпратих на видео, излъчено от телевизия „Галерия около света“ представена от Esmael Bark. Те организират и изложби в огромна луксозна лодка с много екстри /ферибот/. Моя картина участваше в пътуването по река Нил с още 50-60 художници от различни държави. С моето включване представях България. Поканата към мен е за пореден път, след 4 мои участия. Тази година ще изпратя 2-3 картини и видеа, за да се представя в изявата на египетската телевизия, която организира събитието. С тях замисляме нов проект за България. Те имат желание да дойдат у нас.
– Кога рисувате – при силна емоция или при душевна хармония?
– Рисувам през нощта. През деня съм винаги в движение и не ми остава време. А през нощта съм си аз, спокойно ми е, всички спят, никой не ме търси. Работя и дори не знам какво ще се получи. Имам портрети или по задания или трябва да го нарисувам за някой. Когато е по снимка се съобразявам с изискванията към мен от поръчалия портрета. За мен изкуството е нещо друго, което е скрито там някъде и художникът трябва да изрази себе си – моментното си състояние, или емоция. Често работя върху една картина и не знам какво ще се получи. Това е енергия, която ме ръководи. Понякога сутринта като се събудя и видя рисунката на светло тя ми изглежда различно. Картините ги работя дълго, наслагвам, допълвам. Често големите художници с опит и мъдрост казват, че докато не я развалиш не можеш да я направиш. Трябва да експериментираш, да усещаш. Изкуството е усещане. Имам картини, които рисувам с години. Прибирам ги, защото не се е получило това, което искам. Рисуването е творчески и мисловен процес, който минава през съзнанието на художника. И той или го одобрява, или го отхвърля. За мен картината, която си нарисувал е да я дадеш на някой, за да го зарадваш.
– Вашата книга „Муза“, която издадохте наскоро, определяте като „дар от съдбата“. Тя е с 220 Ваши портрети, нарисувани от различни художници, като до всеки портрет има стихотворение на големия поет Недялко Йорданов. Трудно ли се подготвя книга?
– Много хора ще се запитат, коя е Кунка Бакалова. Защо стана Муза на толкова художници? Нямам представа, не знам… Получих много мои портрети, подаръци от художници – все още се опитвам да разбера какво е накарало тези художници да грабнат четките. Някои от тях дори не са ме виждали. Други ме познават много добре. Портретите с много различни стилове, емоционално обходили душите на техните автори, ме накараха да се чувствам специална. За мен те също са специални. Благодаря на Недялко Йорданов за стиховете, които предостави, за силата на думите, чрез които портретите бяха рамкирани. Благодаря на всички художници, картините на които ще видите в тази книга. Благодаря на приятеля Момчил Николов за предпечатната подготовка на книгата „Муза“, която той превърна в реалност. Благодаря на моето семейство. С общи усилия всичко се постига лесно.
Автор: Чонка Енева – журналист
Снимки: личен архив Кунка Бакалова
