Карловският художник Румен Читов представи своя самостоятелна изложба в София. Бележитият творец подреди изложбата „Градините на N“ по покана на художника Валентин Щинков, собственик на галерия „ИНТРО“. Изложбата се реализира с подкрепата на Национален фонд „Култура“. На официалното откриване пред художници, близки и приятели на Румен Читов, Боряна Вълчанова – изкуствовед към Националната галерия Квадрат 500 каза: „„Градините на N“. Загадъчно заглавие на още по-загадъчна и любопитна изложба. Градините са може би най-точната метафора на това, което ни изгражда като хора. Олицетворение на живота, любовта, красотата, новото начало. Румен Читов създава една ярка, неподправена, чувствена и естествена живопис. Между многото достойнства на неговото изкуство е и това, че той съумява да придаде поетичен облик на всяко едно състояние, независимо дали е душевно или природно. Той е автор, който притежава тънък усет за колорит и живописна трактовка, а това, което създава излъчва емоция и духовност. Живописта му е озарена от цвят и светлина, създадена с много вдъхновение, темперамент и непосредственост, характерни единствено за стила на Читов.“ – подчерта изкуствоведа.
Господин Читов, годината Ви тръгна много хубаво с представяне на Ваши картини в две изложби в София. Разкажете малко повече за тези творчески изяви.
Първото участие мина преди дни. То бе обща изложба в галерия „ИНТРО“ – София, с участието на около 10 автори по покана на галериста Валентин Щинков. Изложбата бе организирана в памет на проф. Иван Кирков, с който галеристът е свързан още от детството си и по-късно в Художествената академия. Идеята за изложбата бе да участват художници, които не са преки ученици на Иван Кирков, но по някакъв начин в творчеството си се докосват с естетиката, която е вълнувала професора, и която вълнува тези автори. Иван Кирков бе изключително разнообразен като пластически търсения автор, и нормално групата художници, които участват в посветената на него изложба да бъдат различни. Така се и получи. Това издание бе с конкретна тематика „Свободна зона – джаз“. То се явява втора творческа изява, посветена на художника Иван Кирков, който бе изкушен от добрата музика, конкретно джаза. Присъстваше и една от неговите творби – „Ела Фицджералд“. Моето участие беше с 6 картини.
Предстои изложбата да намери своето развитие и да бъде представена в галерия U P.A.R.K. в Пловдив на ул. „Отец Паисий“ 24. От 21 февруари експозицията ще гостува в Пловдив.
А за самостоятелната Ви изложба?
Самостоятелната изложба е част от работата ми с галерия „ИНТРО“ в София, с която работя от известно време и се радвам на вниманието им. Тя ми дава възможност да показвам картини пред софийска публика, на която държа. Тази изложба „Градини на N“ обедини работите ми от последната година и половина. Участват 13 картини, сравнително голям формат. Има картина, която е близо 3 метрова. С тази изложба представям себе си. В моите изложби винаги присъства концептуален текст. Така е и сега. Търся мотивация в личните емоционални пространства. Откриването мина добре. Радвам се на публика, която е внимателна и отзивчива.
Можем ли да кажем, че тази изложба е зов на душата за полет към по-красиво, по-добро и повече обич между хората.
Искам или не винаги съм се стремял към това. Мен ме вълнува красотата в проявленията и в заобикалящия ни прекрасен свят. И ако тази изложба се възприема от публиката по този начин това е добре. Намирам себе си за оптимистично настроен и позитивен човек. И ако това личи от моите картини ще е част от удовлетворението ми.
Кой според Вас определя дали едно изкуство е добро – критиката, колегите, колекционерите или публиката?
Всички взети заедно, защото това са частици от живота, а истината е, че времето също е съдник на всяка една картина, на всяко едно творение, на всичко. Едно нещо живее, докато е изложено пред публика. Но настъпва и време когато бива заглушено от модни тенденции, от други присъстващи автори и понякога се загубва. След време бива преоткрито, ако авторът е носил потенциала на тази частица вечен живот, която творчеството чрез душата дава на художника.
Една от картините е със заглавие “Небесни знаци“. Какви знаци искате да оставите с творбите си?
В картините си не пресъздавам обективно съществуващото.Това е очевидно. Вълнуват ме послания, които са преведени чрез моя изказ на един относително по-абстрактен език. В някои от картините има развитие, има и зачатък на фигуративност. В моя начин на изразяване намирам известна доза романтизъм, защото аз по някакъв начин емоционално разказвам някаква история. Специално в тази изложба, като творческо присъствие имам абсолютно изведени картини в абстрактност.
Картините идват от много тайнствено и неочаквано място. Провокациите са винаги около нас под една или друга форма винаги много неочаквани. Винаги нещо много крехко и дребно може да те развълнува за нещо голямо. В случая никъде няма нарисувана конкретна градина, но аз изразявам радостта си от това, което понятието градина носи в душата ми.
Хубавото е, че изложбата е факт. Осъзнавам как съм преминал едно стъпало и по някакъв много по-чист и избистрен начин гледам към следващите картини, които стоят и ме чакат незавършени, които работя в момента, на които тази изложба даде други хрумвания. Това е добре, защото идва следващото стъпало и следващата крачка.
А коя ще е следващата крачка, следващата изложба?
Съвсем скоро на 17 февруари откривам изложба в Експозиционното пространство АРТ Аптека – Карлово. С проф. Денко Колев имаме добри професионални отношения и това ще бъде моя четвърта изложба в тази експозиционна площ. Обичам да правя изложби в Карлово, защото тук имам своята публика и се вълнувам от срещите си с колеги.
Как ще се нарича изложбата и какво ще види публиката?
Изложбата ще се нарича „Заедно“. Много добра е срещата на винената култура с културата на любовта. Затова и изложбата се нарича „Заедно“. Това, което публиката ще види, няма нищо илюстративно и свързано с конкретните празници. Не рисувам буквални неща. „Заедно“ ще бъде затова, че художникът и публиката ще създадат една нова среща; „Заедно“ и затова, че в съзнанието ми има едно друго посвещение; „Заедно“ сме, за да погледнем добронамерено на тези два празника.
Снимки: Личен архив на Румен Читов
Автор: Чонка Енева
