Стефан Илевски е роден в Карлово. По професия е машинен инженер. Работи по специалността си във ВМЗ, Сопот – Лагерния завод и в SKF.
Инициатор и реализатор е на проект за кукерска сбирка към Етнографския отдел на Историческия музей в Карлово. Той е познавач и ревностен фен на кукерските празници в община Карлово.
– Господин, Илевски, преди години активно сте работили за създаване на Кукерски музей в Карлово. Какво стана с този проект?
– Този проект беше доста интересен и амбициозен като замисъл, защото кукерската маска не е характерна само за България. Тя е карнавална маска за целия свят – Азия, Африка, Америка и Европа. Идеята беше в Карлово да се направи музей на кукерската и карнавална маска, който да обхваща не само българската традиция, но Балканите, Европа и дори останалата част на света. Започнахме с малка музейна сбирка от 5-6 костюми от Карловско. Имаше снимков материал и обяснителни записки, но нямаше подкрепата и ентусиазма тази идея да се развие и превърне в музей.
– Откога датират кукерските игри в Карловския край?
– Кукерските игри в Карловския край датират от незапомнени времена – още от турско време. Това е българска традиция пренесена от траки, прабългари, славяни т.е. от всички живели по нашите земи. Основната идея в обредните действия на кукерите е прогонването на „нечистите сили“. Тези обичаи са свързани с поверието за прогонване на злите духове и тъмните сили, насадили се в природата и човека през зимата. Те са и предзнаменование на възраждащата се и пробуждаща природа през пролетта.
– Кои карловски села се славят със своите кукерски костюми, танци и обичаи?
– В Карловският край кукерите в миналото носят наименованието старци. От тук произлиза и наименованието, Старчова седмица или Старчов ден. Това са дните около Сирни заговезни – времето, през което се провеждат карнавални шествия.
В повечето от костюмите на кукерите в миналото и най-вече в Сушица преобладавал черният цвят на дрехите чернокожи, чернодрехи, затова те се наричали още арапи. От тук произлиза и старото турско име на Сушица – Арапово – могилата, където са се провеждали най-пищните карнавални шествия – Араповска могила.
В миналото в почти всяко селище на Карловския край е имало кукерски колективи. Те наброявали 22-а и повече. С течение на годините някой от тях загиват, тъй като самото население оредява. Така е в с. Пролом. Има и селище, което напълно изчезва, например Кишиш махале, в което е имало кукерски игри. В други населени места се обновяват. Така е в селища, в които е имало повече турско население, след Освобождението тези състави се възобновяват. Такъв пример е с. Христо Даново, където в миналото е било с повече турско население, а сега и там има кукерски състав.
Сега в 15 населени места от Карловска община има кукерски групи – кв. Сушица, градовете Баня и Калофер, в селата Васил Левски, Дъбене, Войнягово, Каравелово, Климент, Столетово, Домлян, Горни Домлян,Соколица и други. Във всички селища персонажът на кукера предизвиква страх и присмех. Съчетаването на мит, представление и художествена интерпретация разкриват пред публиката необозримата магия, наречена карнавал.
– Какви са костюмите? Какво е по-характерно?
– Всяко селище има специфичен костюм, който е коренно различен от останалите населени места. Във всяко село облеклото, маските и игрите се различават, но посланието им е едно и също. В Сушица в по-ново време старците са два вида – „белогащи“, обути в бели потури и „баджаци“, в панталони от кози кожи обърнати с козината навън. Кукерски костюм от Сушица има в музей в Белгия.
В с. Войнягово маските на кукерите са високи облепени с пера, естествени сухи цветя, огледала, разноцветни ленти и пискюли. Особеното е въртене на дълъг камшик от естествена коприна, от който се издава специфичен звук.
В с. Дъбене старците са облечени с черни сукмани и потури, пребрадени с черни забрадки. На кръста си носят много хлопки, който танцувайки издават специфичен звук.
В Домлян има панталон от козя кожа и характерна игра с гега, която предава интересен характер на този танц.
В Климент пък имаме едно възобновяване на костюма, който е в по-съвременен вид. Старият костюм е бил с естествени материали, докато съвременният е с изкуствени цветя на калпака.
В Соколица има костюми от материя булана, които не са характерни и съобразени с българската традиция.
– Какви детски спомени имате от дните на Сирни заговезни в Карлово?
– Моите спомени са от 1962-63 година, когато баба ми ме водеше на площад Васил Левски, където от южната страна бяха строени кукерските състави със съответните дървени табели за населените места. Не можех да чета, но питах и тя ми казваше тези са от Павел Баня, тези от Турия, от Дъбене, Отец Паисиево, Хисар, Широка лъка, от Ямболско и много други места. След официалното откриване на празника колективите тръгваха по улица „Ал. Стамболийски“ до центъра на Карлово и ул. „Водопад“. В дните преди Сирни заговезни целият град беше огласен от хлопки, кукерски игри и танци и много маскирани хора. Гражданите и учениците на Карлово се маскираха и разхождаха маскирани по улиците. Тогава се разменяха и гостувания с близки и роднини.
Искам да подчертая, че през 60-те години дефилетата на кукерските състави от много места в България се правеха в Карлово. После постепенно тази прекрасна традиция замря по политически причини. Години по-късно в Перник успяха да я възобновят.
Автор: Чонка Енева – журналист
Снимки – личен архив Стефан Илевски
