Само няколко дни ни делят от деня, в който честваме Освобождението на Пловдив – 16 януари. Тази година се навършват 145 години от Освобождението от османско робство не само на България, но и на града под тепетата.
След Априлското въстание Пловдив, който е бил най-големият град с българско население в рамките на Османската империя след Цариград, и в който са живеели около 30 000 души, става един от най-важните стопански центрове в заробената България. По време на руско-турската война в града е била концентрирана турска армия, башибозук и черкези. След въстанието в града са подпалени дюкяните на братя Свещарови и кочо Честеменски. А при настъплението на руските войски, са арестувани най-богатите хора в Пловдив и са откарани в затвора Таш капия. И тъй като османската империя била известна със своята огромна корупция, голяма част от тях са успели да се откупят. Единствено близките на Душо Хаджидеков не успели да заплатят за него и той останал в затвора до превземането на Пловдив, разказа пред журналисти в Пловдив историкът д-р Стефан Шивачев, доскоро директор на РИМ-Пловдив.
В града под тепетата започват репресии спрямо българите. Те били натоварени с нови данъци, за да може да се издържа турската армия.
След разсипването на Карлово, Калофер и Сопот, в Пловдивския затвор за докарани най-богатите хора от тези градове и с тях започва голяма разправа. 254 души са избити, като само от Карлово убитите са 180 души. Те са избесени по пловдивските улици. Това създава изключително тежка ситуация в града под тепетата.
В началото на януари руските войски настъпват по посока София и се бият срещу армията на Сюлейман паша. Около Пловдив Сюлейман паша разполага близо 60 хилядна армия. Когато на 15 януари 1878 година руските войски са на запад от Пловдив, генерал Гурко изпраща 63-ма драгуни, начело с капитан Бураго да разузнаят какво се случва в Пловдив.
В същото време в града християнското население взема мерки за опазването му. Още с приближаването на руските войски към българските земи валията на града се обръща към чуждестранните консули в Пловдив (в града по това време е имало френско, британско, белгийско и австрийско консулства), с думите „По-добре да напуснете града, който вече е във властта на черкези и башибозуци“. Европейските дипломати обаче заявили, че няма да напуснат града, а френският консул Емил Боасе и началникът на железопътната станция Анри Батюс осигуряват оръжие от консулството и френската католическа мисия за българите, които се организират в отряди в защита на своя град.
С идването си под тепетата капитан Александър Петрович Бураго и неговия отряд успяват да разгромят малобройните турски застави по западната граница на Пловдив и със стотина въоръжени християни превземат Стария град. Те са посрещнати с хляб и сол, баници и вино до църквата „Успение Богородично“. Така Пловдив е спасен от опожаряване и успява да запази архитектурното си наследство, разказа историкът.
Повече вижте във видеото….