От 32 подадени проекта за саниране на многофамилни сгради в Сопот по европейската програма, най-вероятно ще бъдат финансирани само 3. Това потвърди в интревю пред ПБ Новинар експертът по европейски и инвестиционни проекти Таня Китик. Тя е сътрудник в Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове в Народното събрание. Таня Китик е от Сопот и бе поканена в студиото на ПБ Новинар по настояване на жители на подбалканския град, които твърдят, че местната власт не е участвала в европроекти цели два мандата и има много пропуснати ползи за развитието на общината.
Според нея местната власт в Сопот е отпуснала заем на сдруженията на собствениците на тези блокове безлихвен заем от 600 000 лева за технически паспорти и енергийно обследване. Но тъй като голяма част от подадените проекти няма да бъдат одобрени, ще се наложи собствениците на апартаменти в съответните жилищни блокове да върнат дадените им назаем пари на общината и няма опция тези средства да им бъдат опростени, тъй като те идват от данъците на всички граждани на община Сопот.
„За одобрените сдружения по програмата обаче това няма да е така и те няма да връщат взетите заеми от общината. Принципът на програмата е: „извършваме разходите, получаваме възстановяването“. Гражданите няма да ги връщат от собствените си джобове и това фигурира във всеки договор, подписан с общината. При одобрено проектно предложение и сключване на договор за целево финансиране с министерството, ще се възстановят предоставените фиансови средства, тъй като програмата покрива на 100% всички разходи, които са извършени. Покрива също и енергийното обследване, и паспорта, така че на тези одобрени, ще им бъде възстановена сумата и те ще я върнат по сметката на общината. Неодобрените обаче имат срок от 12 месеца да възстановят парите. И общината трябва да си получи всички 600 000 лева, дадени на сдруженията на собствениците“, категорична бе Таня Китик.
Тя обясни, че една от причините да не бъдат одобрени всички проекти е, че бюджетът на националната програма е ограничен.
„Това е въпрос на национален бюджет, тъй като това е фаза първа за кандидатстване. Като цяло бюджетът е над 1 160 000 000 лева. Тези пари трябва да се разпределят съобразно точките на всеки един кандидат. Като всеки европроект, всеки индивидуален проект има точкуване. И аз не мога да разбера, защо община Сопот, въпреки че в самите насоки за кандидатстване изрично е записано, че нашата община, която попада в дефиницията за селски район и знае, че може да получи максимален бюджет от безвъзмездни средства по тази програма за 15 000 000 лева с ДДС, е подала 32 проекта? Ако сложим средна цена за саниране на един блок от грубо 1 500 000 лв., максимално при най-доброто развитие на нещата, могат да бъдат финансирани 10 блока. Местната власт със сигурност е запозната с това! Сдруженията на собствениците не могат да подадат самостоятелно проекта, а трябва да се обърнат към общината, да подпишат партньорско споразумение и общината да кандидатства“, поясни евроекспертът.
Тя допълни, че от началото на тези програми през 2016 година досега са одобрени 11 проекта за община Сопот, като повечето от тях са реализирани, но има и такива, по които още се работи. По думите ѝ тези 11 проекта са много малко. Таня Китик допълни, че като консултант по европроекти тя и колегите ѝ са консултирали много малки общини, които годишно са подавали поне по 10-11 проекта, които са били одобрявани през този период, но община Сопот не е сред тези общини.
Експертът каза още, че читалището в Сопот и до този момент не е санирано, тъй като проект за него не е подаван, въпреки че от 2016-а година досега програмата за саниране на читалища е отваряна няколко пъти.
Вижте още във видеото!
