Доброволецът Красимир Каракашев за ужаса в Турция: Под руините останаха стотици хора

Доброволците се финансираме от нашите джобове и от дарения, не сме подготвени технически, каза Каракашев

Пловдивчанинът Красимир Каракашев е един от 27-те доброволци, които още на втория ден след двата опустошителни труса в Турция замина за южната ни съседка. Той ръководи  доброволното формирование „Мейдей“, под шапката на сдружение „Български щит“. Започва като доброволец през 2013 г. в ДФ „Пловдив 112“. В ежедневния си живот е автокранист. През 2021 година 44-годишният Каракашев стана доброволец на годината, след като получи най-много точки сред номинираните от журито на Националната асоциация на доброволците в Република България (НАДРБ).  Той и ДФ „Мейдей“ са сред първите, които се отзовават при тежки пожари, наводнения и други бедствия у нас.
След като миналия вторник българските доброволци се завърнаха в Пловдив, репортер на DCNEWS разговаря с Красимир Каракашев за ситуацията в най-засегнатите от земетресенията райони.

– Г-н Каракашев, как стана така, че тръгнахте за Турция?

– На втория ден стана ясно как стоят нещата, оценихме ситуацията и се проведоха разговори с Главна дирекция на пожарната и с Националната асоциация на доброволците в лицето на Ясен Цветков, с колегата от Пловдив Георги Влайков координирахме нещата и преценихме, че който има желание и има нужната подготовка, ще направим всичко възможно да замине.

– Тръгнахте много бързо…

– Всичко стана в рамките на часове, обиколихме магазините за да допълним наличната екипировка, за палатки, спални чували, шалтета, храна. Нямаше яснота как ще стигнем дотам – дали със самолет, или с наши транспортни средства и се започна кампания за набиране на средства за гориво, защото до засегнатите райони са почти 2000 км. 1670 км беше оттук до последната ни спирка, горе-долу 30 часа непрекъснато каране на смени. Никъде не сме спирали, за да стигнем по-бързо. Групата беше от 27 души, от няколко доброволни формирования. От Пловдив бяхме от ДФ „Мейдей“, „Аварийно спасяване Пловдив“ и ДФ „Пловдив 112“.

– Кога започнахте със спасителните дейности?

– Два часа „почивка“ да си направим лагер в Кахраманмараш и първият екип излезе на терен през нощта към 23.00 ч.

– Докато пътувахте бяхте доста потресени от ситуацията по бензиностанциите. Какво заварихте, когато отидохте в Кахраманмараш?
– В началото на Турция, когато се влиза в началото на азиатската част, проблеми с горивото нямаше. Но впоследствие, когато се приближавахме към епицентъра на земетресението, нещата ставаха все по-зле и по-зле. Липсваха горива, някои от автомобилите бяха на газ, другите на дизел. Спира се на бензиностанция – огромни опашки, особено в последните 100-150 километра. Голямо значение имаше, че ние бяхме с екскорт и полицаите правеха всичко възможно да прередят останалите коли, за да можем да заредим. Празни бензиностанции по път, хвърчат линейки и полицейски коли, страшно много техника се извозваше към засегнатите райони. Това са трактори, булдозери, самосвали с гондоли, пълни с вода. В засегнатите райони бяха осигурени много вода, хранителни продукти от първа необходимост – сандвичи, елементарни неща, които могат да те закрепят в този район. Там нищо не работи, няма хранителни магазини, няма нищо. Там е просто една 50-процентова пустош от сринати сгради и тук-там здрава сграда.

– На колко километра от епицентъра започват тези срутени сгради?

– На 40-50 километра от епицентъра вече си личаха пораженията. Пътната инфраструктура беше пропукана, липсваха участъци от пътищата, които турските власти много бързо бяха запълнили, защото иначе нямаше как да се стигне до тези райони да се помага. Буквално липсваха пътни участъци – може би 5-10 метра. Но турските власти бяха направили всичко възможно за инфраструктурата.

– Спасихте 31 човешки живота. Кога успяхте да откриете първия признак на живот?

– На втория ден третият екип от нашата група локализираха първите живи хора под руините. Ние в първия ден бяхме на три места, където живи хора не можахме да локализираме. Едното място беше десететажна сграда, на другото – шестетажна, а на третото място – четириетажна. За съжаление всички бяха загинали. Натъкнахме се и на трупове, и на миризма, която беше признак за мъртви хора. Първата идентификация за живи хора беше по данни на хора, които са чули. Казаха ни за шестчленно семейство, които живеят в една от сградите. Но индикацията, че има живи хора е една – няма как да идентифицираме по слух или с техника, колко са на брой. Има идентификация, която потвърждава, че под руините има жив човек. И един да е, пак е добре, на фона на огромната трагедия. Да, минимално количество, на хората може да им се стори, че са загинали 50 000, а ние сме намерили едва 50-100-200 човека. Но това е огромна бройка хора спасени на фона на такова земетресение. Дори и в момента се намират и вадят живи хора (б.р. разговаряхме с Красимир Каракашев на 15 февруари).

– А вашият екип успяхте ли да извадите жив човек и да го видите очи в очи?

– Другите два екипа от нашата група са съдействали на по-тежки екипи и са изкарали двама човека. Те са правели каквото могат, защото нашите екипи стояхме само до локализирането и продължавахме напред. Ние нямахме такава тежка техника за съжаление, за да извадим затрупаните хора.

– Но пък имахте куче…

– Да, чудесно беше, че дойде Килиън, който е намерил и идентифицирал общо 18 човека общо, 12 човека идентифицира с наши екипи, а останалите 6, с колеги от други държави.

– Как стана така, че колегата ви – пожарникар в Швеция, се включи към вашата група?

– Разбрал е, че освен групата от професионални спасители при ГДПБЗН, модулът „ОСА“, има и доброволци, които отиват. Преценят с негов колега, че могат да помогнат, вземат Килиън и тръгват към България. После получават от професионалната асоциация информация къде е нашият базов лагер, на следващата вечер, след като пристигнахме, те бяха на място.

– Разкажете повече за кучето Киилиън, имало ли е опит със спасяване на хора под паднали сгради?

– Килиън е на 6 години и е третото куче по успеваемост в Швеция за намиране на затрупани хора. Баща му е на първо място. Кучето се използва често при учения за издирване и спасяване на хора в такава среда, при издирване на хора, които са се загубили, също помага. В България със сигурност също имаме такива кучета, предполагам, че ГДПБЗН също разполага с такива животни, но ние като доброволци нямаме. Може би от два или три месеца наш съмишленик обучава куче, за да се издирват хора, макар и не при такива условия, но това отнема много време и много труд. Ще се опитаме да обучим това куче, за да може не само пловдивските формирования, но и където и когато има нужда от такова куче и има доброволци, то да се включва. Но това ще отнеме време.

– Колко дни останахте там?

– Пет дни бяхме на терен, плюс транспорта, който беше около 4 дни. Спасителната ни акция завърши във вторник сутринта. Колегите се прибраха около 5 ч. Легнаха да спят, починахме си колкото можахме при тези температури и вечерта към 18 ч. потеглихме към България.

– Медиите съобщиха, че след като сте си тръгнали, е била намерена жена – жива, благодарение на вас?

– Жената беше идентифицирана жива два дни по-рано от наш екип, потвърдена беше от Килиън. Но това не са филмите по телевизията и в киното. Изваждането става много трудно. За съжаление реалността е, че за изкарването на жив човек от такава срутена сграда, може да отнеме 6, 12 дори 24 часа. Работата е много специфична, екипите, освен че се опитват да спасят хора, за тях безопасността е най-важна. За съжаление има ги тези ситуации, в които, ако рискът е прекалено голям, работата е прекалено бавна. Животът на спасителя е най-важен. Ако един спасител получи травма или нещо по-сериозно, той няма как да помогне на още 10 човека, а това е напълно възможно. Затова работата на спасителите е приоритетна при такива операции.

– Продължават ли още да издирват затрупани хора?

– До вторник от нашия лагер си тръгнаха почти всички екипи, които бяха работили 5-6 денонощия и бяха заменени от други екипи. Ние се водим лек екип, нямаме в наличност машини и агрегати, с които да изкарваме хора. В случай на нужда и по наша преценка, ако можем да се справим със задачата, защото сме обучени, те щяха да ни бъдат осигурени или от колеги, или от други екипи. Но работата на леките екипи е само да идентифицират и локализират хора и да го потвърдят. След това идват среден тип екипи и тежки екипи. От вторник (14 февруари) за съжаление започнаха да работят само тежки екипи, тъй като шансът за оцеляване  е почти нищожен. Това нещо трябва да се случи, защото ако останат под руините много хора, а те наистина са стотици, да не казвам хиляди, се започват много неприятни зарази. Да, наистина, за хората, които са там и за техните близки е страшно, много мъка има, но това е начинът да се предпазят всички. Тъй като в Турция има страшно много жертви, техните власти са възприеми и метода при изкаран труп, ако не се идентифицира от близките за 24 часа, да се изгаря в крематориум.

– Как се отнасяха там хората с вас?

– Гледаха на нас с надежда. Те знаят, че такива хора като нас могат да помогнат. Никой не си влизаше по къщите – макар и напукана да е, не влизат. Отиваш, преценяш ситуацията и гледаш как да помогнеш. Ние отидохме на много места, хората просто казват: „Знам, че са мъртви, но моля ви кажете така ли е“. Но с технически средства, когато се установи, че няма индикации за жив човек, няма какво да се направи.

– Какво казахте на съпругата си и на детето си, когато ви посрещнаха в Пловдив?

– Гледах да успокоя малката, защото тя е на 6 години и не може да контролира емоциите си. Плачеше, радваше се, че съм жив и здрав, не искаше да се отдели от мен, независимо какво правя, което е нормално за едно дете. Най-важното е, че се прибрахме живи и здрави и всички се завърнахме при семействата си.

Сега предстои да отчетем нещата, да ги обсъдим, но за съжаление стигаме до извода, че ние не сме подготвени технически. Такива формирования като нашето „Мейдей“ и Аварийно спасяване, всеки ще види, че ние сме от бедствие на бедствие – на пожари, на наводнения, на земетресение, но това, за съжаление, сме едни и същи хора. Много формирования са, но са на хартия. Получават държавни пари, изразходват ги, слагат си отметки, че имат формирования, но те не работят. Няма как да работят формирования от общински служители. Просто е сложена отметката, че има такова формирование. Но работи ли то? Не, не работи! Ние нямаме проблем с парите, защото ние пари нямаме. Ние се финансираме от нашите джобове и от даренията на хората.

Източник: dcnews.bg
Снимки: Фейсбук/Красимир Каракашев

Свързани статии