В Карлово представят книгата на Катя Зографва „Бележитите жени на/заБългария“

Исторически музей и Етнографски комплекс „Старинно Карлово“ канят жителите и гостите на града на представянето на книгата на Катя Зографва „Бележитите жени на/заБългария“. Представянето ще бъде в Бухаловия на 29 март – вторник, от 17.00 часа.

ЗАПОВЯДАЙТЕ В УЮТНАТА АТМОСФЕРА НА БУХАЛОВИЯ ХАН НА ПО ЧАША АРОМАТЕН ЧАЙ И НА ЕДНА ВЪЛНУВАЩА СРЕЩА С АВТОРКАТА, ЧИЯТО ЛЮБОВ КЪМ ИСТОРИЯТА ПРЕВРЪЩА АРХИВИТЕ ЗА КЪРВАВИ НАЦИОНАЛНИ РАНИ – В КУЛТУРНА ПАМЕТ!

Книгата „Бележити жени на/за България“ на литературната историчка Катя Зографова е своеобразна енциклопедия на женските присъствия във всички сфери на националния ни живот, при това разгърната в широк времеви пояс на седем столетия – от времето на падането на българското царство под османско владичество и светлата саможертва на цар Шишмановата сестра Кера Тамара – до наши съвременнички от ХХ век…

Авторката подбира внимателно и с професионален нюх на документалист имената на влиятелните жени, играли значима роля в историята на България, без да се отклонява в проблематични, търсещи евтина популярност посоки. Образите на повече от 100 забележителни жени на България в книгата са подчертано многопластови.

В книгата са включени няколко бележити жени на Карлово: първата околосветска пътешественичка Анна Ламбрева и първата жена, летяла на боен самолет – Райна Касабова, а в очерка „Българската майка“ наред с баба Тонка, Султана Делчева и Елена Вапцарова, присъства и Гина Кунчева, майката на Апостола.

Наричат Катя Зографова „адвокат на онеправданите от историята“, и тази оценка е справедлива. Чрез своите интерпретации на пъстрата галерия женски портрети авторката не само очертава техните ярки индивидуалности, но и ги „реабилитира“ посредством добре подбрани биографични факти, противопоставяйки се на широкоразпространени, било то идеализиращи или негативни клишета.

Така е със Султана Рачо Петрова, иронизирана и отричана заради идейната си и лична привързаност към монархията и монарха, която тук е разкрита като българка с приноси на дипломатка и мемоаристка, достойна майка на Влада Карастоянова (политически коментатор на Би Би Си срещу монархията в България и съюза й с хитлеристка Германия)… Така е и с поетесите – „съпернички“ Багряна и Дора Габе, представени в общата им кауза за освобождение на Южна Добруджа, с новия прочит на биографиите на емблематичните (Райна Княгиня), но и на неизвестните (Цвета Зографска, новоселските и баташки мъченици и ред други), та до „неудобните“ Кокон Таша и Гранда Мола от времето на националосвободителните борби през 19 век…

Не на последно място книгата буди интерес с умелото боравене с езика. Може би защото е насочена към широка читателска аудитория, тя съчетава историческото знание с лекотата и артистизма на изказа. Така строгата документалистика се облагородява от емоционално обагрения наратив.

Духовно извисените героини на Катя Зографова градят един вдъхновен, въздействащ и потребен словесен параклис на Българката в пространствата на родната история и култура.

Проф. Пламен Павлов

Свързани статии