Син велосипед с байраче с всички европейски знамена прекоси тази сутрин спокойните улички на Ръжево Конаре и спря пред училището.
„Жан дойде!“, прекъснаха детски гласове часа на преподавателя по история в прогимназията Кристиян Ковачев.
Първолакът Влади се случи в този момент на двора и пръв се здрависа с френския учител, който е пропътувал 4200 км с колелото си, част от тях с ферибот и малко с влак – за да стигне от родния си град в Северна Франция до пловдивското селце.
„Ехе-е-е…“, впечатлиха се учениците от 5., 6. и 7. клас.
Началният учител е преподавал 11 г. в чужбина – във Финландия, Канада, Австрия, Еквадор и Чили. На шестата година след завръщането си в родината поискал разрешение половин година да е в клас, а през останалото време да пътува.
Още като момче имах мечта да обиколя Европа с колелото си, разказа Жан на децата от Ръжево Конаре. На 16 г. върху парче амбалажна хартия нахвърлил карта на маршрута си с места и държави, които познавал тогава – например Манчестър в Англия, защото бил чувал за футболния отбор. Даже направил сметка, че обиколката ще му струва по 31 франка на ден в тогавашната френска валута.
Между портретите на българските възрожденци и таблото за видове причастия французинът включи флашка в лаптоп и показа на домакините си намачкания лист с онзи първи план. Днес е ден 70, откакто е тръгнал да го реализира на 1 февруари. Планирал е обиколката му да продължи 150 дни – на 1 юли трябва да се върне у дома.
Преди да се случи това обаче, повече от 20 г. скицата престояла сгъната в една кутия в бащиния дом на Жан. „Междувременно станах учител, работих, спортувах. Когато пандемията ни затвори, си казах че трябва да мисля положително. Върнах се при родителите ми и извадих листа“, разказа той.
Оттогава е на път – през Франция с ферибот до Ирландия, оттам до Испания, с колело до Португалия, отново с ферибот от Барселона до Рим. От Италия отскочил до Малта и се върнал обратно, а после пак по море до Гърция. Стигнал на две гуми до Атина, продължил за кратко с влак през Гърция и до София. Вчера поел от Септември с велосипеда си, до довечера трябва да мине с колелото още 90 км до Стара Загора, а в четвъртък – да е в Букурещ.
Във всяка от държавите Жан спира в местно училище. Голямата цел на пътешествието му е да сбъдне своята детска мечта, като в същото време покаже Европа на децата. Но не само онази със забележителностите от учебника по география, а с нейните малки селца и градчета, с местната култура в тях. На хлапетата раздава стикери с кюър код към блога и Фейсбук страницата си. Там публикува снимки и видеа от пътешествието си, като така показва непознатото лице на Европа и десетте места, които трябва да се видят във всяка столица.
На някои места не успява да влезе в местно школо – гледат го с недоверие, други хора пък не харесват ЕС. Но аз не обикалям заради политиката, казва Жан. Мисията му е образователна. От една страна е изживяването от авантюрата. От друга е желанието да покаже на учениците Европа без клишетата и да се получи споделяне между страните приятели в общността. Французите например познават Германия и Испания, по-малко Литва и Словакия, а България – изобщо, казва чужденецът. Независимо колко е уморен, всяка вечер качва снимки и видеа, за да поправи това. Другата му цел е да даде кураж на децата от малките селища, че могат да постигнат мечтите си. Има и елемент на екообразование. От Пловдив французинът споделил снимки на велоалея и контейнери за разделно събиране.
Допреди 20 г. тук са се изучавали руски и френски, разказа директорът на ОУ „Христо Ботев“ Димитър Петров. Живописен портрет на стената пази спомена за учителката по френски Весела Караджова, която загубила живота си без време.
Днес в Ръжево Конаре учат само английски. Има желаещи за френски, но децата са малко и няма възможност за две групи.
Въпреки това ще се докоснат до френската култура – още днес петокласниците имаха такъв урок, утре е ред на 6. клас, а в сряда предстои викторина в 7. клас.
Какво носи със себе си, падал ли е от колелото и дали се е губил по пътя, разпитаха децата Жан./„Марица“
