Манол Генов: Голямото манипулиране , че БСП е статукво и новата власт категорично ще я прескочи, е вечеря за наивници

Предизборното говорене е изкуство, както и решенията кога и как да се появиш, от какво да се отречеш и в какво да се закълнеш. Вече сме превалили средата на предизборната кампания и финалната права е пред нас. За всички ни е ясно, че тази кампания е колкото приличаща на онази за редовните избори на 4.04.2021 г, толкова е различна. Голямата разлика е работещо служебно правителство, което с активността си разкрива все повече и повече от 12 годишния корупционен хаос на ГЕРБ. Всеки следващ ден носи вкуса на безвъзвратното отдалечаване на ГЕРБ от властта, колкото на Бойко Борисов и компания да им се иска пак да са в този хаос, но сами да си го подреждат наново.

ГЕРБ си отиде, но не това е най-важното оттук -насетне. И защото наистина сме пред финалната права на предизборната кампания, много е важно да обърнем внимание на манипулации, които в момента са на ход. А те не винаги засягат ГЕРБ. Знаем, че в политическа кампания като топъл хляб се харчи манипулирането. Не толкова с данни, колкото с обещания и заклинания. Но и всеки има право да реши кога да се усети, че част от тези политически заклинания не само, че не са в негов интерес, но и са безотговорни и няма да доведат до нищо хубаво. Едно такова заклинание на самоопределилите се като протестни партии е мантрата как няма да се коалират с БСП, защото била партия на статуквото. И по безумен начин набутват пред обществото общото пакетиране на БСП с ГЕРБ и ДПС. Срещу тази манипулация БСП е оставена да се бори сама, както сама се бореше срещу ГЕРБ последните години в парламента. Сами са и мислещите хора, които са оставени сами да прозрат колко много неистини има в това да твърдиш, че БСП и ГЕРБ заедно са статукво и заедно трябва да не се допуснат до властта. Самонареклите се протестни партии/ при положение, че на протестите партии нямаше/ или не им е удобно да ползват паметта си кой и какво направи като единствена парламентарна опозиция последните години, или се страхуват подкрепата за БСП сред обществото да не застраши рейтинга им.

БСП не е била и няма как да е била част от статуквото на ГЕРБ управлението. Но по-важното е, че е невъзможно т.нар. протестни партии да прокарат което и да било от обещанията си, без да имат подкрепата на партия като БСП в парламента. Само един пример и той е знаков. И партията на Слави Трифонов, и демократите, и хората на Мая Манолова с компания се заричат как следващият парламент веднага ще се заеме с парламентарна процедура за съдебна реформа, дори обявяват стъпки. И всички те стискат палци никой да не ги попита как точно ще постигнат това, след като им е нужно квалифицирано мнозинство от 160 депутатски гласа подкрепа. Освен платформи, изяви и лица, една заявка за управление и обещания за реформи, е и парламентарна математика. Някой може ли да обясни как точно функционира управление на малцинството, каквото с патос прокламират тук-там, че ще има. Как точно ще изглежда политическата подкрепа за него, без ангажименти, без рискове и поети ангажименти към тоя и онзи? И защо си мислят, че подобен тип пазарлъци ще се харесат повече на хората? Нали се нагледахме в мандатите на ГЕРБ колко коварно нещо е т.нар. мнозинство по теми, плаващо мнозинство и пр. А и е много интересно как „ протестната математика“ ще обясни пред обществото защо се отказва от подкрепата на около поне 20% от избирателите, каквато е прогнозната подкрепа за БСП. Вероятно ще кажат на избирателите на БСП, че и те са статукво? Че са опасни колкото ГЕРБ и са се облажили клиентелистки от Бойко?

Само преди броени дни бяха предсрочните местни избори в Благоевград. Радостта от отстраняването на ГЕРБ като трета политическа сили измести фокуса от други важни изводи. Един от най-важните сред тях е именно заключението, че БСП не може да бъде заобиколена като представителство на вота. Така бе в Благоевград, така ще стане и на 11 юли в цялата страна. Да се плашим с БСП и да се развява байрак от нейни бивши активисти, каквото прави Мая Манолова, е ненормално. Да се кълнат демократите как за нищо на света не биха допуснали коалиране с БСП, при положение, че националният им съпредседател бе министър в правителство на ГЕРЛБ, е ненормално. А и май на тях принадлежи да знаят и ползват европейския опит на коалиции.

Заради всичко това с всеки изминал ден от тази кампания все повече на все повече хора им просветва, че заклинанието как БСП е статукво, което е абсурд да бъде допуснато до властта, е вечеря за наивници. И всеки, който дръзне да го пробва, ще го разбере. Или със закъснение и щети, или навреме и с почтеност пред обществото.

Свързани статии