Само в ПБ Новинар: Върховният съд осъди окончателно община Сопот!

С решение No 3720 от 11.03.2020 г. Върховният административен съд, окончателно осъжда община Сопот по делото с чуждестранния инвеститор „Шато Вале де Роз“ ЕООД. Съдебната сага продължи пет години, като в основата на случая е решение на общината да обяви лозята на „Шато Вале де Роз“ в землището на с. Анево за индустриална площадка и да начисли на собствениците недължими данък сгради и такса смет. Скандалният случай придоби гласност, собствениците на лозята определиха действията на общината като „незаконни и рекет“ и заявиха, че ще потърсят правата си в съда.

Случаят стигна и до Народното събрание, където на 03.04.2018 г. депутатите от ГЕРБ Александър Иванов и Антон Тодоров, дадоха пресконференция и огласиха множество скрити факти. Стана ясно, че общината е завишила изкуствено данъчната оценка на земята на собствениците 14.5 пъти, че е начислила за години наред недължими данъци и такса смет, че по недопустим начин е обявила тяхната земеделска земя, на която са засадени лозя за индустриална площадка и дори е възложила на ЧСИ от Пловдив да продаде имота на инвеситорите, които са имали неблагоразумието да направят пракрасни лозя сред камъните на Лъджери до Анево.

Народният представител Антон Тодоров дори зададе въпроса има ли заместник-кметът на Сопот Николай Новаков десетки криминални регистрации? Впрочем този публичен въпрос и досега не е получил отговор. Междувременно собствениците на земята са сезирали МС и МРР за произвола на община Сопот. Беше възложена проверка, извършена от АГКК. Резултатите от проверката на Агенцията по кадастъра са категорични:  Земята от 73 дка. засадени с лозя винаги е била земеделска земя, никога не е било променяно нейното предназначение и статут и това е видно от всички държавни и общински документи.

Абсурдът е пълен, защото за да се промени статута на земеделска земя това става по искане на собственика, а не на общината. Процедурата е сложна, трае години и на всички етапи по промяната на предназначението в комисията трябва да присъства и представител на община Сопот. Т.е. общинските ръководители няма как да твърдят, че са се объркали не познават закона и конституцията и без да искат са посегнали на частна собственост.

Интересен факт в случая е, че общината възлага на ЧСИ да продаде частния имот. Същото ЧСИ навремето продаде хлебозавода на Сопот на фирма, за която се казва, че е близка до Новаков. Кой се е канил да лапне лозята на чуждестранните инвеститори, можем само да гадаем.

При ясно установените факти и обстоятелства първо Пловдивският административен съд осъжда община Сопот, а после и Върховният административен съд също осъжда общината с окончателно и влязло в сила решение от 11.03. т.г. По силата на горните решения, съставените актове за установяване на данъчни задължения от община Сопот са обявени за нищожи, изрично е посочено от съда, че е незаконосъобразно „определяне на задължения (данъци) по Закона за местните данъци и такси, относно земеделска земя, видно от данните съдържащи се в писмо изх. No 99-227 АГКК/25.07.2017 г.  и в основното заключение по Съдебно-техническата експертиза“. Основание за нищожност на данъчния акт е, че същият е издаден от служител, който не е имал законноустановено право да го издава, тъй като не е бил „компетентен орган“, а именно от А. Ковачев – младши ескперт в сектор МДТ – Община Сопот. По закон компетентният орган е кмета на общината (Дойнов) или негов заместник (Новаков), на който кмета може да делегира правомощия по реда на Закона за администрацията. Теоретично подобни правомощия могат да бъдат възлагани и на други служители с изрична заповед, отговаряща на изискванията на закона, устройствения правилник за работа на съответната администрация (в случая община Сопот) и съдържаща всички необходими правни реквизити по закон. Съдът е дал изрични указания на община Сопот да представи в оригинал такава заповед. По неизвести причини община Сопот не представя оригинала на заповедтта по делото, както и писмени основания и документи за нейното издаване, като до последното заседание и решение на съда се прави на разсеяна и представя копие.

Какво се е случило с тази заповед, която съда изисква, съществува ли изобщо, кой съхранява оригинала и правени ли са впоследствие поправки по него, вероятно ще бъде предмет на последващи проверки. Много компетентен адвокат коментира, че тъй като става въпрос за официален документ, ако същият не съдържа необходимите реквизити по закон и не е изготвен законосъобразно, или е с допълнителни поправки, това означава, че всички актове издадени от А. Ковачев могат да бъдат атакувани и следва да бъдат обявени за нищожни.

Какви са последиците от осъждането на община Сопот? Общината не само, че няма да получи пари, които неправомерно е претендирала, и за които е съставила и издала нищожни актове, но ще плати всички разноски по делото плюс адвокатските хонорари, експертизите и т.н. в размер на няколко хиляди лева. Община Сопот ще трябва да плати и не малко пари на ЧСИ, на който е възложила да осъществи публична продан на имота на „Шато Вале де Роз“. Става въпрос пак за хиляди. В разход на общината ще бъдат отнесени и хонорарите платени на адвоката, който я е представлявал.

Но възможните сериозни последици предстоят.

Напълно вероятно е много хора и фирми, на които са издавани актове за удостоверяване на данъчни задължения от община Сопот и от А. Ковачев да последват примера на „Шато Вале де Роз“ и да поискат възстановяване на неправомерно начислените им и взети местни данъци и такса „битови отпадъци“. Тепърва ще разбираме и колко още случаи има, в които община Сопот е обявявала земеделските земи на хората за регулирани имоти, индустриални площадки и прочие и дали затова са начислявани, и събирани незаконно пари години наред.

 Дали това не е начин от общината да формират кухи приходи в бюджета си под формата на бъдещи вземания, за да могат да теглят банкови кредити, които да изглеждат обезпечени? Очевидно се отваря сериозна работа за проверяващите финансови органи и прокуратурата. Допълнителен въпрос е дали инвеститорите на „Шато Вале де Роз“ ще предявят насрещен иск срещу община Сопот, тъй като тяхната собственост и активи са били възбранени и блокирани от общината в продължение на години, и те не са могли да се разпореждат с тях.

България е подписала, ратифицирала и е страна по Вашингтонската конвенция, която охранява инвестициите на чуждестранни инвеститори у нас и случаят с община Сопот отговаря на изискванията за инвестиционен арбитраж във Вашингтон. Има и Закон за отговорността на държавата и общините за причинени вреди.

 

Свързани статии