Представят юбилейния спектакъл „Под игото“ в Карлово и Сопот

„По повод и по повод „Годината на Иван Вазов“ и честването на 75 години
от създаването на Драматичен театър – Габрово, бе създаден юбилейния
спектакъл „Под игото – 1894-та“
Историята на спектакъла е тясно свързана с подбалканския край, затова
първите градове, в който ще гостува спектакъла са именно Сопот и
Карлово.

Изпращаме повече материали и информация за спектакъла като прикачени
файлове и линкове в края на писмото.
Благодарим за отделеното време и внимание
Поздрави
Стойо Тинков
Отдел маркетинг
Драматичен театър – Габрово
0899 856 556

Постановката “Под игото – 1894-та” гостува в Сопот и Карлово

На 20 октомври в НЧ “Иван Вазов” – гр. Сопот и на 21 октомври в НЧ
“Васил Левски” – гр. Карлово от 19 часа, ще станем свидетели на едно от
най-мащабните театрални събития на театрален сезон 2020/2021.

Само седмица след премиерните си дати, най-новият, юбилеен спектакъл на
Габровския драматичен театър ще посети подбалканските градове Сопот и
Карлово.
Пиесата е специално написана за 75-тата годишнина на културната
институция, както и за отбелязването на “Годината на Иван Вазов”, а
именно 170 години от рождението на Патриарха на българската литература.
Действието в пиесата “Под игото – 1894-та” се развива на три плана:
събитията между 1892 и 1894 г., когато е издаден романа “Под игото”,
реалността от самият роман и спомените на майката на Иван Вазов – Съба.
Тези спомени са документални и автентични, извадени от нейния дневник.

Партньори в осъществяването на мащабния театрален проект са Националния
литературен музей, заедно с къщата музей „Иван Вазов“ в София, къщата
музей „Иван Вазов“ в Сопот и Регионален исторически музей – Габрово.

За написването на пиесата автора Гергана Змийчарова е изследвала
многобройни архивни документи, банкови извлечения, преса от периода
около 1894 г., кореспонденция между исторически личности, свързани с
издаването на романа „Под игото“, спомените на майката на писателя Съба
Вазова. По думите на авторката „Под игото – 1894-та“ се базира много
повече на документални проучвания, отколкото на литературна фикция.

Ненапразно подбалканските градове ще могат първи да видят постановката,
тъй като в пиесата са преплетени множество моменти и образи от историята
именно на подбалканския край. Освен образа на Съба Вазова и синът и Иван
Вазов, на сцената ще оживеят много и емблематични образи, част от които
са:

Т.Ф. Чипев – Един от най-големите издатели в следосвобожденска България.
Иван Гешов – Един от първите директори на Българска народна банка, член
на българското книжовно дружество (днес БАН)
Иван Мърквичка – художник, един от създателите на новото българско
изобразително изкуство;
Михалаки Георгиев – създателя на първото Българско
земеделческо-промишлено изложение в Пловдив, където Карлово е имало
самостоятелен изложбен щанд;
Иван Попов – карловецът, основоположник на професионалния театър у нас,
изключителен общественик и актьор с над 300 роли в 100-годишния му земен
път.
Иван Шишманов – Професор по всеобща литературна и културна история и
редактор.

Не на последно място на сцената ще се пресъздадат и емблематични сцени
от романа, в които ще видим Рада Госпожина, Бойчо Огнянов, Иван
Боримечката, Доктор Соколов, Емексиз Пехливан, Киряк Стефчов и много
други.

В спектакъла участват 12 актьори, превъплъщаващи се в над 30 роли, както
и 10 участници от театрална школа “Котешката къща” -Габрово.
В спектакъла ще се изяви и роденият в Карлово актьор Найден Банчевски,
чийто актьорски дебют е именно в постановка на габровския драматичен
театър.

Режисьорът Петринел Гочев е многократно награждаван и номиниран с
най-големите театрални награди у нас. Художник на спектакъла е Гергана
Лазарова – Ръкъл, която в продължение на много месеци работи неуморно по
създаването на изключително впечатляваща сценография и костюмография.
Не пропускайте едно истинско театрално събитие!

1892-1894-та година!

Светът тъкмо е влязал в тази декада, в която ще трябва да премине от
викторианската кротост към задъханото темпо на индустриалната нова ера.
Животът се променя всеки ден… Жените разхлабват корсетите, захвърлят
подплънките и кринолините и яхват велисипеди; налапват цигаретата и за
първи път си наливат открито по едно. В млада следосвобожденска България
излизат десетки периодични издания за литература и наука – „Дума“,
„Ден“, „Деятел“, „Лоза“, „Мисъл“, „Утро“, „Целина“. В същата година в
САЩ Артър Конан Дойл издава в самостоятелна книга, публикуваните по-рано
истории на детектива Шерлок Холмс, а В Ню Йорк излиза първият брой на
списание „Вог“. Намерението на издателя Артър Търнър е да създаде
издание, което прославя „официалната страна на живота такава, каквато
привлича както опитните, така и дебютантките; бизнесмени и красавици.“
По това време в младата Европейска столица – София все още няма
канализация, а асфалтираните улици се броят на пръсти. По спомените на
софиянци през деня човек можел да види госпожа капитаншата по налъми да
се реди с тенекия на чешмата за вода, а вечерта – облечена в деколтена
рокля да присъства на бал.
Баловете и танцувателните забави са основното развлечение в София.
Музиката – духова, свири на живо. Танците започнат обезателно с хоро, а
после се редуват валс, полка и кадрил.
На един автентичен новогодишен бал ще попадне и публиката на “Под игото
– 1894-та”

Спектакълът е с приблизителна продължителност от 180 минути с включен 20
минутен антракт.

Повече информация може да намерите на фейсбук страницата: Под Игото –
1894-та – представление на Петринел Гочев
shorturl.at/rGW89
Фотограф: Росина Пенчева

Авторска анотация

„ПОД ИГОТО – 1894та“
автор на пиесата: Гергана Змийчарова
режисьор: Петринел Гочев
музика: Елисей
художник: Гергана Лазарова – Рънкъл
хореограф: Светлана Цвяткова

участват: Надежда Петкова, Стоян Руменин, Димо Димов, Таня Йоргова,
Петко Петков, Анатолий Ставрев, Светослав Славчев, Любен Попов, Найден
Банчевски, Гордан Коев, Боян Петров, със специалното участие на Валентин
Петров и актьорски състав от театрална школа „Котешката къща“ – Габрово:
Адриана Кънева, Виктория Витанова, Ивет Симеонова, Йонислава Дончева,
Мария Иваничкова, Мая Дянкова, Мелани Борисова, Николет Иванова

„Под игото – 1894та“ е нова българска пиеса за трудностите и перипетиите
около амбициозното първо българско издание на романа „Под игото“ от
младия издател Тодор Чипев в бедна и объркана, тъмна и кална, едва
прохождаща следосвобожденска България.
Събитията много напомнят на днешните – метежи по улиците, стачки,
интриги и ламтежи за власт, на фона на които един писател, един издател,
един фотограф и група литератори, актьори и художници се опитват да
издадат книга във вид и със съдържание на световно ниво.
Както тогава, така и днес, да намериш пари, за да създадеш изкуство, се
оказва отчайващо сложно, на фона на крясъците пред парламента и
прегрупирането на политическите сили. И почти толкова безсмислено,
колкото да се опитваш да продадеш после това изкуство на един гладуващ,
разгневен и обиден народ…
Но една шепа хора тогава (и една шепа хора днес) са убедени, че „Ние ще
умреме. Ей тука – дето сме се събрали. Ще умреме и я ни запомни някой, я
– не. А „Под игото“ ще остая!“
Автор на плаката: Гергана Змийчарова
Фотограф: Росина Пенчева

Свързани статии