Песните на Апостола: Той беше беден войняговски учител…

Преди 156 години Васил Левски е главен за учител в нашето село. Знаем интересни легенди, пеем любимите му песни, казва секретарят на читалището във Войнягово Цонка Дамянова.

Песните, свързани с живота и революционното дело на Васил Левски, отразяват един сантиментален щрих от неговата биография. Безспорна е любовта на Апостола към народната песен, несъмнена е и дарбата му на певец. Това подчертават всички негови изследователи – Иван Унджиев, Стефан Каракостов, Димитър Страшимиров, както и съвременните историци.

Днес не разполагаме със специално изледване върху песните, които Левски е пял. В исторически трудове, архивни документи и публикации в периодичния печат е отделено място за неговите музикални способности. През 1987-1988 г. Николай Кауфман и Димитър Стойнов публикуват студия в сп. „Българско музикознание”, която разглежда песните, съпътствали живота на великия българин – народни и революционни, църковни песнопения.

Авторите казват, че песните от неговия роден край заемат централно място в богатия му репертоар, но е трудно да се установи влизат ли например хороводни, обредни, седенкарски и др. Кои е предпочитал – градските или селските, с бързи или бавни мелодии? До нас са достигнали онези песни, които сподвижници на Левски и негови близки сочат в спомените си като любими или изпълнявани от него при различни случаи, както и песенни текстове, записни в личния му бележник.

На 23 април 1864 г. (Гергьовден по стар стил) Васил Левски е главен за учител в село Войнягово, Карловско, след като същия ден в църквата изпял херувимската песен по време на службата. Не случайно в изследването си Кауфман и Стойнов цитират спомени на неговата хазяйка баба Ивана, описани в ръкопис на Таня Дякова: „Когато майката на Левски идва да му носи храна, двамата често пеят всякакви песни. А когато тя запявала „Еничари ходят, мамо“, то не било песен, а плач“.

„В какво точно се изразява неговата дейност в село Войнягово, е трудно да се установи, тъй като не разполагаме с никакви документални свидетелства. Запазени са мемоарни податки на част от неговите ученици и всичко останало се основава на легенди и митове, които се предават от поколение на поколение, казва историкът проф. Пламен Митев. С особена почит към Апостола жителите на с. Войнягово са изградили легендарни сюжети, възпяли са делата му в песни. Те са съхранили спомени за певческите изяви на Дякона по тлаки, сватби и седенки, благодарение на дългогодишния учител и краевед Стоянка Додова.

Част от тях са публикувани в книгата „Небе се назад не връща“ на дългогодишния радиожурналист в БНР Анета Янакиева. Днес любимите войняговски песни на Васил Левски запяват местни изпълнители, а легендите и историята на училището-музей разказва секретарят на читалището Цонка Дамянова. Чуйте ги в звуковия подкаст по-горе.

Източник: Мирослав Василев

Свързани статии