Поклон пред майката на Апостола на българската свобода

На 10 януари 1878 г. в току-що освободеното от руските войски Карлово, си отива от света на живите една скромна и велика българка – майката на Васил Левски-Гина Кунчева. Последните й думи били : Децата ми , децата ми!…. Дълбок поклон и вечна памет!

Преди да тръгне за Къкрина, Левски отседнал в Сопот. Майка му решила на всяка цена да го види. За да не буди съмнение сред турските власти, взела внучката си София. Когато се разделяла със сина си, силата й изведнъж се прекършила и от очите й потекли сълзи. Смутен, Левски я попитал защо плаче? Тя успяла да се овладее и да се усмихне. Тихо му казала: „От радост, синко!“ Това била последната среща на майката със сина.

Научила за залавянето на сина си, втъкнала китка цвете в кърпата си, набрала и цветя от градината и бавно тръгнала по чаршията към дома на дъщеря си Яна. Никой не разбрал голямата й мъка. Тя прегърнала внучетата си и кротко им казала: „Елате, деца, да ви накича. Днес е голям празник. . .“

Пред лицето на света Гина Кунчева не проронва нито една сълза по загиналия си син. И когато дълго след това някой я запитвал защо не е раздала жито за душата на мъртвия си син, тази велика майка отвръщала: „ Жито се раздава за мъртъвци , а моят Васил ще живее вечно!
И той живее и ще живее вечно, докато има българи по света и държава, наречена България!

Автор: Петър Ненков

Свързани статии