Майката на сопотския полицай, убит от командос, с писмо до ген. Явор Матеев: 4 семейства са почернени завинаги

Така започва писмото си до бригаден генерал Явор Матеев Лиляна Моллова – майка на убития полицай Добромир Лазаров. На 20 май 2018 г. той бе намушкан няколко пъти с нож от командоса Ангел Желязков и издъхна от раните си. Лазаров и Желязков са част от любовен триъгълник, изграден от разследващата полицайка Люба Алексова. Убиецът е задържан същата вечер от полицията , но десетина дни по-късно е освободен с по- лека мярка от Военно- апелативния съд в София. 50 военослужещи от 68- ма бригада Специални сили ръкопляскаха на съда, след като чуха решението му да освободи Желязков. Командосите отидоха в съда в София, за да подкрепят колегата си.

Макар и дълго да отлага посланието си към генерала, майката решава да му пише провокирана от негово ТВ интервю във връзка с пребития военослужещ във Войводиново. „Похвална е вашата загриженост за „вашите момчета”. Дай боже всекиму такъв началник! Г-н Генерал, в изказването си говорихте за това, че животът, здравето и щастието на хората са ваш приоритет. Чудесно! Подчертахте, че спазвате законите на страната, но това явно важи само когато сте пряко засегнат, защото когато вашият командос Ангел Желязков отне исконното право на сина ми – правото на живот, като по –най- жесток и безскрупулен начин го уби с боен нож- вие замълчахте. Моят син беше един достоен полицай, но уви последва мълчание. Той не беше нито престъпник. Не сме и във война. Добромир никога и към никого не е проявявал агресия. Хората го обичаха и уважаваха. Но вие няма ксак да знаете, защото не се заинтересувахте що за човек е убития…Твърдите , че сте православен християнин, но не знам по кой закон допуснахте 50 човека от поверената ви бригада да ръкопляскаха за пускането от ареста на убиеца на моя син” пише почернената майка.

„Но явно така нареченото „ваше момче” е искало да се покаже голям „мъжкар”, с необуздани чувства и ревност отива на срещата въоръжен с 2 ножа! , решен на всяка цена да убива. И успя, защото срещу нищо неподозиращ и невоъоръжен човек е лесно. Можете да го похвалите, защото е действал по учебник. Можете да продължите да му вярвате, защото мъртвите не могат да говорят…” продължава жената. „ Вие сте командир, но преди всичко човек. Погледнете от човешката страна, че освен празния стол, останаха 4 семейства наранени завинаги, остана едно дете без баща… Затова моля нека тези, които са се клели във вярност към род и родина да я спазват. Човешкият живот е даденост от Бога и само той има право да ни го отнеме” казва Моллова и завършва емоционалното си писмо с надеждата, че съдът ще си свърши работата.

Всъщност в края на януари 2019 г. Военният съд върна на прокуратурата обвинителния акт срещу Ангел Желязков , като причината са процесуални нарушения. По време на разпоредителното заседание защитникът на подсъдимия Красимир Елдъров и колегата му Кирил Николов, който представлява близките на жертвата, бяха единодушни, че обвинителният акт страда от несъвършенства и механизмът на извършване на деянието не е описан.

Защо двама мъже с достойни професии и биографии, будещи респект, се оказаха замесени в кървавата драма с фатален край? Cherchez la femme както казват французите. В дъното на фаталната любовна история е 32- годишната полицайка, която успяла да завърти главите на двамата мъже.

Алексова живяла няколко години с Ангел Желязков , като бурната им връзка не била тайна за нейните колеги. Полицайката няколко пъти слагала край на отношенията с командоса, като дори се изнесла от общото им жилище и отишла да живее на квартира в Коматево. Преместила се в районното управление в Карлово, като там определено привлякла доста мъжки погледи. Добромир Лаозаров, кой от години бил разведен и имал друга връзка, също не останал безразличен.

Младата дама не криела проблемите на старата си връзка и успяла да провокира закрилника у ченгето. Той се увлякъл по Алексова до такава степен, че прекратил връзката си и споделил с приятеля си, че Люба е любовта на живота му и започнал да планира съвместното им бъдеще.

Плановете му обаче били помрачени , след като научил, че Люба продължава да се вижда с командоса. Самият Желязков също разбрал за забежките й в Сопот и побеснял. Свързал се с бившата приятелка на Добромир и й разказал за двойната игра.

Лазаров успял да издири телефона на Желязков и му звъннал, предупреждавайки го да остави Алексова на мира.

Ден по-късно той заминал за Пловдив, за да говори с Люба и да вземе решение за бъдещето си. Седнали в кафе „Ескада” , но още преди да приключат Желязков започнал да й звъни по телефона. Съобщил й , че е много пиян и е пред дома й в Коматево. Заявил, че няма да мръдне от там и поискал тя да отиде с колата си и да го закара до дома му в Кючук Париж. Добромир я предупредил, че Ангел я манипулира и я обвинил, че тя ще отиде „да си легне с него”. Въпреки натякването, Алексова се качила в беемвето си и потеглила към Коматево.

Вбесен, Добромир започнал на звъни на мобилния телефон на съперника си. Поискал веднага да се видят и „да се разберат веднъж завинаги като мъже”. Желязков заявил, че е пиян и не иска да се вижда с него. Последвали още няколко позвънявания, в които полицаят настоявал командосът да му каже адреса си , за да се видят там. В крайна сметка военният му го дал и Добромир потеглил към бул. „Ал. Стамболийски” в Кючук Париж, където бил блока на Ангел.

Като видял, че Лазаров се приближава към колата им, командосът извадил голям тактически нож от джоба на вратата и излязъл въоръжен. В себе си той имал още един нож. Двамата си разменили остри реплики и Добромир замахнал да го удари. В същото време жената се опитала да ги раздели, но някой от двамата я блъснал и тя паднала в калта пред блока.

Желязков замахнал с ножа и няколко пъти намушкал Добромир. Той се хванал за гърдите с думите „Абе, човек, какво направи?!”. Отдалечил се на няколко метра, а след това тръгнал обратно. Ангел видял че кърви, прегърнал го през гърба и се опитал да спре кървенето с ръце. В същото време Алексова се обадила на 112 за помощ. Линейката откарала Добромир в болницата, но там той издъхнал без да дойде в съзнание от остра кръвозагуба.

По- късно, при аутопсията съдебните медици описват над 10 рани по тялото на полицая. Смъртоносната е в гърдите, като ударът е бил нанесен веднъж, а въртре в тялото командосът раздвижил острието. Така е пробил белия дроб, а след това и сърцето.

По ръцете на Лазаров има порезни рани, което означава, че е се е борил за живота си. Обвинението, повдигнато от Военна прокуратура е за умишлено убийство по чл. 115.

Защитникът на Желязков – адвокат Красимир Елдъров настоява квалификацията да бъде променена, като смята, че клиентът му е действал при условията на неизбежна самоотбрана. „Командосът е невинен! Той е действал при предизвикана самозащита” заяви Елдъров в съдебна зала.

Адвокатът на близките на убития полицай Кирил Николов обаче настоява за по-тежка квалификация, а именно убийство, извършено с особена жестокост. Той е категоричен, че не може да се говори за неизбежна самоотбрана, тъй като Желязков е бил въоръжен с два ножа, а Лазаров е бил без оръжие. Изготвена е съдебно- психиатрична експертиза на командоса. Според изготвения профил е раздразнителен и гневлив, особено при неуспехи и противодействие. Психолозите са категорични, че по време на престъплението обвиняемият не е бил в състояние на „афект”. Желязков обаче е обучен да убива и е бил наясно с възможностите си.

„Никой не може да вмени на прокурора каква правна квалификация да използва, но когато има явно несъответствие между квалификацията и фактите, няма как да не се реагира. Поискали сме делото да бъде върнато за доразследване и по-тежка правна квалификация. За нас това е важно от морална гледна точка, защото не можем да се примирим, че при всички тези наранявания, които подсъдимият е нанесъл на жертвата, не е налице особена жестокост. Опасявам се единствено от твърде голямата загриженост за представяне на подсъдимия в светлината жертва, а действителната жертва – в светлината на насилник.

Наказанията при трите квалификации са различни, като варират от оправдателна присъда ако съдът приеме, че е имало чиста неизбежна отбрана, през лека присъда за превишаване на пределите на неизбежна отбрана, от 10 до 20 г. затвор, ако остана настоящата квалификация и от 15 до 20 години затвор или доживотен, ако квалификацията бъде утежнена.

Поредица от затаявани истини, откровени лъжи, чувство за собственост, ревност, гняв, честолюбие са в основата на престъплението, при което един мъж загуби живота си, а друг – може да загуби свободата си и вероятно и част от бъдещето си. Но както казва Шекспир „Всяко безумие има своята логика“./Източник: Трафик нюз

Свързани статии