Уникално: Вижте как е започнал розобера в село Климент!

След трите войни – Балканската, Междусъюзническата и Европейската, в които България взема участие, увеличиха трагедията на страната ни.Това се почувства и в селото ни. Към 1928 г., а и още по рано, някои засадиха кой по два, кой по три декара маслодайна роза. Построиха си примитивни розоварни т.н. гюлови казани от по 100 литра. Такива имаше по Голямата река в ляво и дясно от пътя за язовир „Климент”. И по река Кривча имаше, но по-малко. По-късно, когато розовите насаждения се увеличиха а, се извъдиха търговци на розов цвят. Като такива още се помнят Бацурови, Велизарбагоровци, Рашко Лучев от Кърнаре и т.н. Дядо Ботю.

Всички най-нечовечно си играеха със селяните при определяне на цената за розовия цвят. За да закупят повече цвят и осигурят повече печалба, розофабрикантите раздаваха още през есента лихвен аванс с договор с розопроизводителите срещу бъдещата реколта. По този начин те се явяваха като лихвари и диктуваха най-произволно цената, защото я определяха не през есента, а през самия розобер, когато розовия цвят неможе да чака, трябва да се вари.

Притиснат от факта, че е взел лихвено капаро и че трябва да похаби набрания вече розов цвят, селянинът се съгласяваше с цената, определена от фабриканта. При тази система на изнудване и безогледна спеколация жертва ставаше винаги розопроизводителят- селянин, а богатееше фабриканта-търговец.

Като пример на най- голям сантаж от 1928 година още, остана един шеговит лаф, който и днес се помни от по-старите, а той гласи: „ Когато дядо Ботю ми плати гюла, тогава ще ти платя аз борча си.”

Позволете ми да ви разкажа историята на този лаф.

Това беше през 1928г. Стопаните розопроизводителите бяха взели капаро от различни търговци с подписан договор, че който развали договора, плаща капарото в двоен размер. Цената от търговците не е определена. Розобера започна и чак тогава търговците определиха цената. Спомням си, че беше 16лв. на кг. Розопроизводителите негодуват, но няма кой да ги чуе. В близък неочакван ден пред самия розобер пристига дядо Ботю с жена си, прави събрание на мегдана с хората и обявява, че дава 22 лв. на кг. Роза.

Розопроизводителите го дигат на ръце и обещават, че ще дадат нему розовия цвят, но са жестоко излъгани. Дядо Ботю взима розовата реколта, търговците осъдиха розопроизводителите с двойно капаро, дядо Ботю обяви фалит и неможал да продаде розовото масло. А това стана, защото беше бойкотиран от другите търговци, подкрепени от самия цар Борис III, който беше и личен приятел на Велизар Багаров. Нека се знае, че царят малко се интересуваше от съдбата на селянина и работника а защитаваше интересите на фабрикантите, търговците, на буржоазната класа, която го постави на трона и го крепеше.

За да изплатят двойното капаро, розопроизводителите продадоха по един- два декара от малкото свои такива, а дядо Ботю никой не го съди. Това беше може би един от големите икономически удари за селото ни, а и за съседните села, където дядо Ботю е взел розовия цвят.

Източник: По публикация и снимки на Христо Недялков-село Климент

Свързани статии